В деня на третия предсрочен вот у нас обръщаме поглед назад към историята. По какво си приличат механизмите за опорочаване на вота в началото на 20 век с тези днес, каква е била избирателната активност и кой е имал право да гласува вижте в следващия репортаж

Почти година след края на Първата световна война на 17 август 1919 г. В България има избори за парламент. По това време политическата обстановка в страната е променена. Така управляващите либерални партии не само у нас, но и в други демократични страни, отстъпват място на политически формации с външно-политическа ориентация и различна идеология.

"България следва тенденцията в цяла Европа на едно доминиране на левите партии, има едно силно, радикално олевяване, каквото има в Италия и Германия и дори във Великобритания, където се поява Лейбъристка партия. В България това се вижда в лицето на три политически субекта БЗНС, БКП и Работническата партия.", обяснява историкът Тодор Зарков.

След Първата световна война у нас гласуването е задължително. То води и до високата избирателна активност. През тези години за купуване на гласове и манипулиране на вота не може да се говори. За сметка на това са ограничени избирателните права на гражданите. До урните са допускани единствено мъже над 21 години.

По това време партиите, жадни за властта, също са били много. И така до 40-тина, колкото са и днес – в надпреварата за 42-то Народно събрание. Кандидат-депутатите и тогава са пътували из страната, за да обещават по-добро бъдеще. Така до 1944 година, когато вече изборите изглеждат по друг начин. Близо 45 години българинът е избирал между две партии. Активността е достигала почти 100%.

След Освобождението най-голямата манипулация в историята остава референдумът, който променя политическата система - от монархия в република.