През февруари Варна се превърна в символ на гражданските протести в цяла България. Варненци възстанаха срещу безобразията на монополите, на кмета Кирил Йорданов и на четвъртвековната политическа система, която господства в страната. Сега България на гражданите, водена от бившия еврокомисар Меглена Кунева и от вицепремиера на Тройната колация Даниел Вълчев, им предлага връщане към нормалността. Защото вероятно бунтът срещу монополите им се вижда ненормален, особено след като Кунева буквално избяга от протестиращите срещу енергото в Благоевград, а Вълчев цъфна във Варна едва за предизборната кампания.

Покрай вкопчилите се една в друга „със зъби и нокти” водещи партии във Варна - ГЕРБ и БСП, хората на Кунева и Вълчев някак незабелязано облъчват със своята „нормалност” и „различност” хората. И се опитват да трупат позитиви на гърба „на двата гранда”, както се казва във футбола. А всъщност предлагат на варненци всичко най-порочно от политическата система, срещу която излезе на протест целият град.

Сега България на гражданите категорично обявява, че след изборите няма да прави коалиция нито с ГЕРБ, нито с БСП. И доколкото коалицията с ГЕРБ наистина изглежда невъзможна, тъй като партията на Бойко Борисов изобщо не показва и грам въодушевление, за да прави каквито и да е съюзи, то вероятността Вълчев и компания да врътнат поредната си политическа далавера със социалистите е много голяма.

На изборите през 2005 година управляващата тогава НДСВ, чийто член и кандидат за депутат бе днешният „гражданин” Вълчев, гарантира, че при никакви обстоятелства няма да прави управленска коалиция с БСП. Вотът мина, социалистите спечелиха и в началото се опитаха да прокарат в новия парламент правителство на малцинството, съставено само с подкрепата на ДПС и няколко набързо купени депутати от „Атака”. С много клизми парламентът одобри Сергей Станишев за премиер, но двупартийното му правителство не мина. Телевизионните камери запечатаха един развилнял се депутат от НДСВ, предвождащ парламентарната глутница на „Атака”. Те вкупом окупираха парламентарната трибуна и не позволиха нов вот, при който вероятността двупартийният кабинет „Станишев” да мине бе много голяма. Този депутат от НДСВ, който „самоотвержено” бранеше с „голи гърди” трибуната от набезите на червените парламентарни труженици бе Даниел Вълчев. После Вълчев стана нещо като главен преговарящ от страна на НДСВ при съставянето на Тройната коалиция и се разбра защо е бил толкова „самоотвержен” в парламента. Ами, стана вицепремиер и министър на образованието в кабинета „Станишев” и, както казваха след това съпартийците му от НДСВ, превърнал се най-довереното лице на тогавашния премиер. Бил по-близък до Станишев от собствените му червени другари.

Та въпросът сега е дали може да се вярва на „гражданина” Вълчев, когато убеждава десните избиратели във Варна, че никак, ама никак няма намерение да прави коалиция. Особено с БСП – защото те за разлика от ГЕРБ, които са „неприличната” партия, са „неподходящата” партия. „Неподходяща” са до момента, в който на някоя нова „седенка” червеният проекто-премиер Пламен Орешарски не предложи на Даниел Вълчев пак вицепремиерско кресло. А двамата имат опит в подобни завери. Нали, уж, са „десни”. Или стават „десни”, когато им замирише на „келепиреца” от държавната софра, както казва Алеко Константинов, а обещанията за невъзможни коалиции оттичат в канала.