Противно на разпространената представа, заселилите се на Запад български роми казват, че бягат не от дискриминацията, а от мизерията в родината. Едно ново проучване развенчава някои от митовете за преселението на ромите, пише "Дойче веле".

Ромите от балканските държави ще продължат да търсят начини да се преселват на Запад - независимо от ограничителните мерки. Ново изследване на Програмата за развитие на ООН показва, че над една пета от българските и румънските роми възнамеряват да се установят в Западна Европа. Още по-драстични са данните за Сърбия, Албания и Босна и Херцеговина, където около 40 на сто от ромите изявяват желание да емигрират. Цел номер едно за ромите от Балканите е определено Германия. Една трета от странстващите из Западна Европа роми са на възраст между 25 и 39 години, 60 процента от тях са жени, а 40 на сто нямат завършено начално образование. Около половината от ромите-емигранти получават на Запад социални помощи.

Светлини и сенки

„Голяма част от българските роми заявяват, че не дискриминацията, а мизерията е основният двигател на стремежа им да се преселят на Запад. Пътуванията на хора от тази общност рязко се засилиха след влизането на България в Европейския съюз. През 2007 година в неголемия белгийски град Гент живеят около 350 българи, като съвсем малка част от тях са роми. Само за пет години общият им брой е набъбнал цели 17 пъти, като ромите са вече около 3 000. Можете да си представите какво означава това за град, в който и без друго 12 000 души чакат по 4-5 години, за да получат социално жилище от общината“, разказва професор Илона Томова от БАН. Заедно с изследователката д-р Стоянка Черкезова, професор Томова е извършила проучване, чиято цел е да обясни начините, по които българските роми се установяват трайно в Белгия. Изследването е осъществено със съдействието на кметствата на Гент и Брюксел.

„Българските роми, които идват в Гент, произхождат главно от общностите на турскоезичните роми-мюсюлмани от Североизточна България. Както и в Германия, ромите-емигранти търсят помощ в местните турски общности. Но получават друго - те биват експлоатирани по най-брутален начин от работодателите си, които са предимно турци и мароканци, но стискат зъби, за да легализират пребиваването си като съдружници във фирмите на своите чорбаджии. Заради огромните наеми, налагани от „благодетелите“, българските роми живеят по 15-20 души в малък апартамент. Властите в Гент знаят за случаи, в които ромите си наемат единствено матрак в подобно жилище, на който спят на три смени. Децата им обаче редовно посещават училище“, свидетелства професор Томова. И добавя: „Преценката ми е, че българските роми в Белгия са жертви на жестока експлоатация, а приказките за „социалния туризъм” са повече мит, отколкото реалност“, казва професор Томова.

План "Маршал" за ромите?

Инвестициите в районите с бедстващи роми са един от начините да се спре напливът на хора от тази общност към Западна Европа, убедена е професор Томова. По предложение на община Гент, с пет български общини в Източна България, сред които Каварна и Тунджа, са сключени договори за инвестиции в дейности, които могат да дадат препитание на хора с ниска квалификация. При посещенията си в районите на масова ромска емиграция представителите на белгийските общини са заявили, че никога не са виждали такава разруха. Поради което са на мнение, че България очевидно се нуждае от нещо като план Маршал“, казва българската изследователка.