Енергетици и психолози дискутираха вредите и ползите от преминаването към лятно часово време на среща вчера, организирана от Научно-техническия съюз на енергетиците в България. Участниците разгледаха енергийно-икономическото влияние и психо-физиологичните аспекти на смяната на часа.

Според доц. Радослав Кючуков от Русенски университет „Ангел Кънчев“ битовите и стопанските нужди от електроенергия имат слаба зависимост от светлата част на деня. „Наблюдава се незначително намаляване на потреблението на електроенергия, което не оправдава тезата за икономии при въвеждането на лятно часово време“, обобщава доц. Кючуков.

Психологът от Български червен кръст Десислава Илиева посочи отпадналостта, дезориентацията, умората и сънливостта като част от симптомите на десинхронозата. „Десинхронозата е медицински термин, означаващ разминаването на ритъма на организма с хронологичното време, причинено от местенето на стрелките на часовника през март“, обяснява Десислава Илиева. Тя изтъкна, че „няма психолог, психотерапевт и психиатър, който да одобрява смяната на зимното с лятното часово време“.

Против местенето на стрелките се обяви и Ани Алашка от Българска стопанска камара. Според нея вредите от лятното часово време са многократно повече от ползите. „Намалява работоспособността и се влошава физиологичното и психичното здраве на човек. Това е за сметка на малката икономия от пестенето на енергия, която се равнява на 0.54 лв. на човек годишно“, посочи тя, цитирайки данни на Енергиения системен оператор

Д-р Галя Петрова от Центъра за психотерапия представи резултатите от 20-годишно изследване на шведски учени за влиянието на лятното часово време. Анализът им показва, че в първата седмица след смяната на времето с 5% се увеличават сърдечно-съдовите инциденти. Със 17% се увеличават ПТП в понеделника непосредствено след местенето на срелките в края на март, сочи друго проучване на учени от Харвард. „Това се дължи непосредствено на стреса, сънливостта и умората на организма, причинени от смяната на времето“, обобщи д-р Петрова.

Участниците на срещата се обединиха около предложение за преразглеждане на целесъобразността и ефективността на лятното часово време, което да бъде изпратено до правителството. В проекта се предлага да се изследва нивото на потребление на електроенергия преди и след смяната на времето, да се проследи психофизиологичното влияние на местенето на стрелките и влиянието му върху икономиката по отрасли.