11% от българите признават, че биха гласували срещу заплащане, а 89% твърдят, че не биха взели пари при никакви обстоятелства. Това показват резултатите от национално представително проучване на обществено-политическите нагласи, проведено от Националния център за изучаване на общественото мнение.

В началото на кампанията за парламентарните избори през 2009 г. 9,5% от имащите право на глас българи са заявявали, че биха гласували срещу заплащане, се казва в изследването.

4,7% от готовите да гласуват срещу заплащане посочват, че биха продали гласа си на всеки, който им плати. Това са основно роми и необразовани хора, както и избиратели, които изобщо не биха гласували, ако не им се плати за това, уточняват от института. Останалите 6,6% от готовите да продават гласа си твърдят, че биха взели пари само от партията, на която симпатизират.

НЦИОМ не регистрира зависимост между стандарта на живот на интервюираните и декларираната от тях готовност да гласуват срещу заплащане.

Очакваната активност според изследването е между 55 и 60%. Две трети от онези, които не възнамеряват да гласуват, изтъкват като основен аргумент съмненията си за честността на изборите.

Ако изборите за Народно събрание бяха сега, със сигурност в следващия състав на парламента попадат ГЕРБ, БСП, ДПС и Атака. Сериозни шансове да попадне в парламента запазва и Движение „България на гражданите". По-нататъшният ход на кампанията ще бъде решаващ за коалицията „Демократи за силна България и БДФ", както и за НФСБ, за да получат над 4% от действителните гласове. Несъстоялата се коалиция между ДСБ и Съюз „Единство" не повлиява върху електоралната подкрепа за „Демократи за силна България и БДФ". твърдят от НЦИОМ.

За последните шест месеца ГЕРБ неизменно получава по-висока подкрепа от БСП, но подкрепата и за двете спада леко. Според данните към април ГЕРБ има 23,9%, а БСП 17,5%, което е 6,4 пункта разлика. Това е една от най-големите разлики между двете водещи партии, давани от социологическа агенция досега.