46 на сто от активните фирми в България са с по един служител – работещия собственик, силно спадат инвестициите, а безработицата се увеличава с темп от стотици хиляди работни места. Това показва доклад на Българската стопанска камара за макроикономическите показатели в страната, поискан от министър-председателя Марин Райков.

Проучването засяга проблемите в енергетиката, приходите в българския бюджет, дупките в здравеопазването и цялостното влошаване на перспективите във всички аспекти.

Според данните на БСК за периода 2007-2012 г. инвестициите са намалели със 79% или 15.5 млрд. лв., а преките чуждестранни инвестициите - над 6 пъти от 17.7 на 2.9 млрд.лв. Пряк резултат от това е закриването на над 350 хил.работни места, както и 112 хил. позиции на самонаети лица. Освен растящата регистрирана безработица и високата реална (над 18%) силно се повишава делът на хората, които са трайно безработни и съответно обезкуражени.

Непредвидими, немотивирани и подвластни на различни влияния действия на ДКЕВР. Така БСК започва прегледа на енергетика в България. Според информацията няма никаква яснота за цените след 30 юни 2013 както за енергийните компании, така и за потребителите. Слабата компетентност, зависимост и лоши практики на ДКЕВР са причина за взрива от недоверие към енергийния сектор от страна на потребителите, посочват от стопанската камата и допълват като основен проблем ниското доверие към ДКЕВР от страна на инвеститорите по отношение на средата за енергиен бизнес.

Цените на електрическата енергия за домакинствата са по-ниски от разходите за производство на електрическа енергия (електропроизводствен микс), а липсата на пазарни и съпоставими цени е непреодолимо препятствие пред въвеждането на либерализация, става ясно още от доклада. Голяма икономическа заплаха е субсидирането на ниските цени на тока от цените, които индустрията плаща.

Актуалният в момента казус със задължителното изкупуване на зелена енергия също е разгледано от експертите в БСК. Според тях предвидените приходи за изкупуването чрез добавката за „зелена енергия“ са недостатъчни за нейното изкупуване и така се създава ликвиден риск за задължените да изкупуват тази енергия – крайните снабдители на ЕВН, ЧЕЗ, Енерго Про. Това от своя е довело до риск за една от компаниите - крайният снабдител на ЕВН вече е изправен пред фалит.

ЕСО не стана независим оператор, а остана притурка на НЕК и липсва цялостна концепция за структурата на държавната енергетика. Това са част от другите проблеми, с които енергийният бранш се сблъсква.

Монополът в газопреносната мрежа също създава предпоставки за опасност и БСК посочват, че монополните позиции на двете национални газови компании са нормативно защитени и не се допуска влизане на нови играчи на пазара.

Ежегодните политически обещания за създаване на електроенергийна борса от 2006 г. насам останаха на хартия, допълват специалистите. Те са на мнението, че без борсова търговия, която да бъде в сътрудничество със съседни компании не може да се постигнат ефективна конкурнция и справедливи цени.

Прегледът на макрорамката в България засяга и здравеопазването, посочвайки, че се поддържат твърде голям брой здравнонеосигурени лица, за които се правят разходи за сметка за осигуряващите се лица. Техният брой варира между 1.5 – 1.7 души и така НЗОК се лишава от приходи в размер на около 500 млн.лв. (20 % от бюджета на Касата). Не са извършени промени в системата за определяне и отпускане на пенсиите за инвалидност и общо заболяване, с цел ограничаване на злоупотребите в медицинската експертиза на работоспособността. Броят на тези пенсионери непрекъснато расте и достига до около 40 на сто от всички нови пенсионери, уточняват от БСК.

Средствата, които се отделят за тези пенсионери, са се увеличили 4 пъти за последните 10 години и достигат до 1,2 милиарда лева. Липсва прозрачност и достатъчна информираност на обществото за състоянието, поведението и резултатите от дейността на здравната система.

Приходната част на държавния бюджет се оказва ощетена с милиарди, изчислиха от БСК. В условията на ръст на БВП с общо 12,9 на сто от 60 184,6 млн.лв. на 77 582,1 млн.лв., приходите в бюджета за периода 2007-2012 г. намаляват съществено. Приходите от ДДС за същия период се понижават драстично, въпреки, че няма промени в ставките. Аномалии се виждат и при акцизите, а приходите от социално и здравноосигурителните вноски също не дават повод за оптимизъм. При увеличение на ставките с 1.8 пункта за социалните осигуровки и 2 пункта за здравните осигуровки, събираемостта спада значително - с 0.9 пункта (като дял от БВП) за 2012 г. спрямо 2007 г. или с над 714 млн.лв.

Основен извод от изследването е влошената структура на българската икономика. Преобладаващ дял имат спекулативните и финансови индустрии - над една четвърт от брутната добавена стойност в страната е за сметка на секторите "Финансово посредничество и операции с недвижимо имущество" - 25.4% и "Държавно управление, образование, здравеопазване" - 15.2% през 2012 г. БСК предупреждават за значителна междуфирмена задлъжнялост, която влошава ликвидността на бизнеса и блокира възможните стокови и парични обороти в икономиката. В края на 2011 г. корпоративните задължения надхвърлят 163 млрд.лв., докато през 2007 г. - те са 121 млрд.лева или нарастват с 35%.