Варненец на преклонна възраст получи след половин век обезщетение за изтърпяна репресия и затвор. Държавата чрез областната управа в морската столица изплати на Васил Георгиев Василев 2240 лева за прекарания кошмар в зандана в продължение на 2 години и 11 месеца. Това се равнява на 2.13 лева на ден. Делото, по което Василев е вкаран зад решетките на Варненския и Плевенския затвор през 1961 г., е емблематично за Народния съд, защото години след това в архивите няма и помен от него.

"Осъдиха ме, защото вълната, която съм купил, за да обменя за плат за 4 костюма за семейството ми, била от излишъка на склададжията. Така съм подпомогнал извършване на кражба от негова страна", връща лентата назад 86-годишният Васил Георгиев. По това дело са изправени и осъдени 20-30 души. 35-годишният тогава Васил е пратен зад решетките за 7 г. Търка нара 35 месеца и е помилван. Баща му Георги Василев Михалев, който е от заможно семейство в Сливенско, виден деятел на БЗНС - "Никола Петков", и кандидат за народен представител от листата на партията след 1944 г., излежава цялото наказание от 5 г. Майката и сестрата на Васил са осъдени условно. Първата му съпруга Маргарита, с която имат син, го напуска заради ултиматума на родителите си, активни борци против капитализма и фашизма:

Партията и ние, или той!

В ареста са му чупили зъб, а прозорчето в килията метър на два било заковано с ламарина. Светлина се процеждала само през дупките. "Другарю Василев, спрямо вас и вашето семейство се поизсилиха оперативните работници. Кажете къде искате да отидете на работа?" - така го попитал след излизане от тюрмата лично първият секретар на ОК на БКП тогава Тодор Стойчев. Като специалист по икономика го назначили в "Деспред", където се издигнал до началник на вноса, износа и транзита.

Личната и семейна драма, която разказа за "Стандарт" възрастният човек, обаче продължава и до днес. Тоталната репресия през 60-те години на миналия век посяга и на апартамента му на пъпа на Варна. Той се намира в жилищна кооперация до Фестивалния център и до входа на Морската градина. Но за късмет се оказва ипотекиран и не могат да му го вземат. Народната власт обаче му конфискува по силата на измислената присъда парцел от 2 дка и 6 ара. Дава го за ползване на свои хора - "все комунисти от класа" по думите на бай Васил. Без акт за собственост, скици, строителни разрешения. Техните наследници по-късно са си вдигнали вили. Самият Васил си е купил имот в най-красивата местност край морето до ресторант "Траката" и в съседство с вилата на бившия италиански консул Пиетро Тергета. Взема го за лозе за 7000 стари лева, като половината взел назаем от приятел. Има и нотариален акт за собственост ╒18 от 25.04.1957 г. На сега действащия пазар за недвижими имоти цените на парцелите в "златната" местност Траката - Ваялар, гонят над 1000 евро на кв. м.

Минават доста години по време на демокрацията, през които Васил Георгиев не си търси правото на законна собственост върху имота. Въпреки че след 1991 г. е кмет на "Възраждане", общински съветник и член на Клуба на репресираните във Варна. Когато обаче решава да си върне земята, попада в омагьосания кръг на бюрокрация и чиновническа безскрупулност на институциите. И кръжи в него вече близо 6 г. Още през 2006 г. излиза решението на Варненския районен съд за правото му на собственост върху парцела и въвеждане във владение. Две години по-късно го потвърждава окръжният съд. Топката за изпълнението му се прехвърля обаче от поземлената комисия в общината, където бавят издаването на удостоверение и скица и мотаят стареца от врата на врата. "Все едно не признават съда, общината се оказа по-висша инстанция от него", гневи се той. Първият отказ бил с мотива, че трябва да се чака поне 1-1,5 г. изработването на новия подробен устройствен план. Семейството на Василев плаща на частен и лицензиран геодезист, за да направи помощен план на мястото и точните граници. Представят го в общината, заедно с втора преписка от 2009 г. - в дирекция "Архитектура, градоустройство и устройствено планиране", а оттам пак безкрайно протакат. Свикват се комисии, за да решават казуса. Те изискват същите документи, въз основа на които съдът вече се е произнесъл. През това време Васил Георгиев отива на среща с кмета Кирил Йорданов и се заканва да даде подчинените му чиновници на съд. "Г-н Василев, дай ги на съд и ме уведоми", е отговорът на градоначалника. Но в крайна сметка кметът издава заповед ╒3433 от. 09.2012 г., която увенчава с успех усилията на общинарите - да се определи застроената и незастроената площ с прилежащите им територии. Тоест - се признава правото на вилите върху чужд терен, въпреки че на две инстанции съдът ги определя за незаконни

На 19 април е делото във Варненския районен съд по жалбата на Васил Георгиев по ЗСПЗЗ срещу заповедта на кмета, несъобразяването с решенията на съда досега и протакане на цялата процедура, заради която не може да си върне имота.

В общината вече няма гише и служба, които да не познават бай Васил и съпругата му Мария, бивша учителка по математика. Междувременно обитателите на вили в парцела, даден им от народната власт, се сдобиват в районното кметство на район "Приморски" с удостоверения за търпимост според параграф 127, ал 1. Това е най-безумната поправка на досегашния парламент, която амнистира всяко незаконно строителство до 2001 г. Случайно или не, докато собственикът на имота чака 5 месеца за констативни протоколи за незаконното строителство върху него, районната администрация вади в кратки срокове въпросните удостоверения за търпимост. За бай Васил и семейството му това се оказва истински параграф 22, чието разплитане тепърва предстои.