Кирил Йорданов: Репликата ми е по повод констатацията на служебния премиер Марин Райков от 5 април, че никой от 89-та не си е мръднал пръста за бул."Владислав Варненчик във Варна".

Нормално е г-н Райков, поради неговата отдалеченост в последните години от България и съответно – от Варна, да не разполага с точната информация за обекта, чието преасфалтиране инспектира на 5 април. Затова, като кмет на общината от октомври 1999 г. до март 2013 г., съм длъжен да припомня на варненци онова, което през посочения период беше сторено за и около този булевард – като част от общата философия на организацията на движението в града.

Всяко едно от кръстовищата по цялото протежение на бул. “Владислав Варненчик”, който сега се преасфалтира - от кръстовището пред пощата, през кръстовището при Образцов дом, пред Експресбанк, пред старата автогара, при МОЛ “Варна” и Елпром до кръстовището на този булевард с булевард “Република”, беше основно реконструирано с нови подземни комуникации, с допълнителни ленти за движение, с нови светофарни уредби, с промяна на организацията на движението по целия булевард. Нещо повече - двустранно, беше подменено и уличното осветление не само по протежението на този булевард, а по цялата дълга транспортна връзка от летището до КК “Златни пясъци”, десетки километри ново улично осветление само по това направление!

С цел да се осъществи новата организация на движението -специално в този район, която да облекчи натоварения трафик при западното влизане/излизане от града точно по този булевард, реконструирахме и напречните на “Владислав Варненчик” булеварди – “Академик Сахаров”, “Христо Смирненски”, “Република”, “Атанас Москов”.

Изградихме и бул. “Девня”, паралелен на “Владислав Варненчик” – с две платна, с по две ленти на движение в двете посоки, който се превърна в скоростна алтернатива на “Владислав Варненчик” и, разтоварвайки въпросния централен булевард, се превърна в бърза връзка между центъра на града и районите “Младост” и “Владиславово”, където работят и живеят над 200 000 граждани! А бул. “Девня” беше планиран и изграден тъкмо с тази цел - да бъде възлова артерия с кръгови кръстовища, с връзки към ул. “Атанас Москов” до “Метро”, към района на Пивоварния завод, към околовръстния път – със съоръжения тип магистрала, и със специалното отклонение от магистралния път София – Варна към Бизнесцентъра.

Цялото това пътно строителство се осъществи като елемент от общата стратегия за разтоварване на транспортния натиск върху централния бул. “Владислав Варненчик” – един от най-красивите стари варненски булеварди. Новото пътно строителство, известно в града като пробивът от стадион “Спартак” към бул. “Цар Освободител” и към ВиК,имаше същата задача.

Няма спор, след цялото това огромно строителство, съпроводено от изграждането и на десетките нови светофарни уредби, би било добре булевардът да бъде цялостно преасфалтиран. Но –собствените ни средства стигнаха за изпълнението на етапите, които описах.

Притеснява ме обаче нещо друго - фактът, че изграждането на бърза лента по бул. “Владислав Варненчик” е предвидено в средствата по големия европейски проект за градския транспорт, който вече се изпълнява. А това ще бъде съществена промяна в договорените и подписани условия на проекта, което пък - от своя страна, може да доведе до загуба за Варна на средства от проекта.Във връзка с това, добра алтернатива на правителствените средства, отпуснати за бул. “Владислав Варненчик”, би била инвестиция за реконструкцията на бул. “Трети март”- нещо, което от години предлагам на правителството. А, тъй като бул. “Трети март”наистина е в тежко състояние - задно с бул. “Сливница” и Южното платно от “Сливница” до “Владислав Варненчик”, бяха предвидени от община Варна за строителство през тази година, със собствени бюджетни средства.