В предаването „Под лупа” на телевизия „Европа” политическият анализатор от „Център за изследване на демокрацията” Тихомир Безлов представи своята гледна точка относно предстоящите избори. Анализаторът е категоричен, че вероятно това ще бъдат най-неясните избори за последните 23 години. Наблюдават се разлики в социологическите проучвания в зависимост от това кой ги е поръчал. Най-големият проблем е не каква ще бъде конфигурацията на следващия парламент, а колко стабилна ще е тя.

ИНТЕРВЮ НА НИКОЛАЙ ЛЕФЕДЖИЕВ







- Г-н Безлов, според някои политици и експерти тези избори са като че ли най-неясните за последните 23 години. Съгласни ли сте с подобно мнение?



- В мой анализ това беше и първото изречение, че това вероятно са най-неясните избори. Може би има някаква яснота коя е първата политическа сила, но вариантите за правителство не са ясни и очертани. Най-големият проблем е не е каква ще е конфигурацията, а колко ще е стабилна.

- За сега никой не коментира колко партии ще влязат и евентуално състава на следващия парламент.

- Ние не знаем колко партии ще влязат. Имаме вече няколко изследвания. Според тях имаме различни варианти. Има изследвания, които до момента дават присъствие в парламента, т.е. минаване на 4%-та бариера, на 4 партии. Други показват влизането на 5 партии. Част от анализаторите смятат, че вероятно поради по-ниската избирателна активност ще има възможност да влязат повече партии. В зависимост от това кой лагер си е поръчал изследванията, се наблюдават големи разлики в процентите.

- Нека започнем тогава с тезата, ако влязат 4-те водещи до този момент партии- ГЕРБ, БСП, ДПС и АТАКА. Ще имаме ли стабилно правителство?

- Тук веднага възниква въпросът какви са съотношенията. Трябва да приемем няколко неща, защото иначе вариантите ще станат безкрайни. Първо приемаме, че няма да имаме голяма коалиция. При тези партии ми се струва много рисково да можем да предполагаме, че можем да имаме три партии зад правителството, т.е. не мога да си представя БСП, ДПС и АТАКА в коалиция. Това най-вече би било силно рисково за АТАКА. Вариация на същата коалиция зад ГЕРБ също ми се струва невъзможна. Остават двата варианта: ГЕРБ, подкрепени от АТАКА и БСП, подкрепени от ДПС. Струва ми се, че тук вече е въпрос на проценти. Не бива да се съмняваме, ако БСП и ДПС имат достатъчен брой депутати, че те ще направят свое правителство. По-сложен е вариантът при комбинация ГЕРБ и АТАКА. През 2009 г. имаше такава подкрепа от страна на АТАКА, но след това отношенията се влошиха. Някои политически коментатори извън България смятат, че е възможно ДПС да бъде сцепено от турското правителство. Най-големият проблем на ДПС е турската подкрепа, от известно време насам има напрежение между ДПС и управляващата турска формация на Ердоган, има сложни отношения между ДПС и българските изселници в Турция.

- Нека погледнем и към другия възможен вариант, ако в парламента влязат 5 партии. Най-големи шансове засега, близо до бариерата, е партията на Меглена Кунева. Тогава ще имаме ли по-стабилно мнозинство?



- Вероятно един от големите фактори за отсъствие на прогноза е това, че никой не знае какво ще е поведението на партията на Кунева. Тя дава сигнали и в двете посоки, както че може да участва в някакво правителство на ГЕРБ с някакви условия, дори условието тя да е министър-председател, до подкрепа на някакво национално, експертно или не знам какво правителство. Има много подозрения, че тя е много близка до Сергей Станишев и личностно, и през експерти, и през миналото. Но като че ли нейната политическа формация клони към подкрепа на някакво дясно правителство.

- Ако 6 партии влязат, което за сега според социологическите проучвания не се очертава, тогава какво се очаква за парламента?

- Това е още по-неясно. Един от проблемите е, че следващото правителство ще управлява в една много трудна ситуация. Очевидно Европа ще продължи да бъде в рецесия или достатъчно бавно ще излиза от нея; не могат да се създават нови работни места. Остават проблемите в енергетиката.

- С какво могат партиите да привлекат избиратели, след като едно от основните недоволства на протестиращите беше насочено именно срещу партиите?

- Цялата тази история срещу партиите ми звучи много утопично. Има много опити по света за управление без партии, но демокрацията това е открила, че трябва да има партии. При диктатурите нямате нужда от партии, при някакви разпаднали се общества също нямате нужда от партии. Имам сериозен скептицизъм, че можем да открием как се прави управление без партии. За мен проблемът не са партиите, а качеството на партийната система.

- Модно е да се представя така наречената „гражданска квота”, партийните листи да бъдат запълвани с популярни лица. Това се е правило и друг път, но сега може би под натиска на улицата е по-силно изявено. Как приемате това?

- 23 години са много време, почти четвърт век. Ако погледнете към най-пъстрия парламент, това беше Великото народно събрание. Там имаше всякакви хора, уникални личности. Но знаем как свърши Великото народно събрание и до днес някои казват, че е виновно за това, което се случи. Опитът с хора, които не са професионални политици, винаги го е имало. Мисля си дали всички тези хора от улицата, които искат да променят ситуацията знаят какво означава професионален политик. То е като всяка професия нещо много дисциплиниращо, монотонно, скучно.