" Ден, преди да влезе в законова сила решението на Общинската избирателна комисия (ОИК), с което тя прие оставката ми, си позволявам – в духа на дългогодишната ни традиция, да се обърна към вас и по този начин, от моя страна, да поставя точка на тази традиция. Добре би било, ако някой я продължи... Част от българските медии ви информираха – умишлено или от незнание, че “ОИК отнела правомощията на варненския кмет”. Не - ОИК прие, подадената от мен оставка. Която - освен че е мой личен избор, е и единственият подобен акт в последните 23 демократични години от историята на родината ни. Днес ще се опитам да споделя с вас какво предвиждам и какво мисля за конкретната ситуация и за близкото бъдеще на града ни. Онова, което чувствам, е твърде лично преживяване и не бих ви ангажирал с него.

Всичко започна със справедливия гняв срещу огромните сметки за тока. А вече сме толкова далеч от тях... Не че те ще станат по-малки, или че ще бъдат опростени. И, не че монополите ще охлабят хватката си. Напротив! Очаквайте възходящо движение и в двете посоки. Уви, кметовете в никаква степен не могат да влияят на тези процеси. Те обаче имат достатъчно много други социални ангажименти, които, в условията на тоталната криза, стават все по-актуални и все повече жизнено важни.

И така, в обстановката на нарастващ граждански гняв, на 20 февруари, лидерът на варненските социалисти Борислав Гуцанов официално поиска оставката ми – негова страстна мечта от поне 4-5 години. Изричайки искането си, формално, по време на заседание на Общинския съвет, то отекна там, където вече бе поръчано, уговорено и платено – в гнездото на варненския подземен свят, който така и не опознах. Свят, който е в услуга на всеки, отнесъл се с внимание към него и потърсил съдействието му, ставайки по този начин и безкомпромисно подвластен нему – дрога, проституция, цигари, кражба на автомобили и т. н. Знае го всеки, без да е необходимо да се е сблъсквал лично с представители на този паралелен свят. Знаят го и онези, на които им е работа да го знаят. Не съм нито първият, нито последният – уви, когото те побеждават. Малко успокоение е, че, в моя случай, им трябваха повече от 13 години.

От този ден – 20 февруари 2013 г., Варна попадна в главоломна низходяща спирала, краят на която не се вижда. Периодът, най-вероятно, ще бъде твърде дълъг. И потърпевшите ще бъдат много повече от печелившите. Печалбата ще бъде за шепа хора, стремящи се към постове и власт за себе си. 99% от гражданите на Варна не принадлежат към тази група. Ако не сега, то в най-скоро време, на лидера на варненските социалисти ще му се наложи да понесе цялата политическа отговорност за разрушителното си присъствие в този град. Дано само да не си въобразява, че ще може да я подели с гражданина Марешки или да я прехвърли на лицето Петров, например. И, тъй като всеки, който познава Гуцанов, знае че той не притежава мъжество да понесе своята отговорност, варненци сами ще му въздадат. Възмездието. Още на предстоящите избори.

Днес, масовите шествия силно оредяха. Хилядите гневни граждани във Варна вече се досещат, че ги употребиха за всичко друго, но не и за решаване на истинските им проблеми, които изцяло са в компетенциите на държавата. И на агитките на феновете вече им е време да се върнат по стадионите. Дрането на гърла намалява. Броят на дерящите се гърла – също. Защото всяко гърло трябва да бъде нахранено. Наближава моментът, в който тези, последните - доброволните надничари, ще станат излишни. Ще бъдат дори в тежест. На тяхно място скоро ще се появят - целите в бяло, онези, които все още са скритите играчи. За да оберат лаврите и плодовете от тежкия си труд. Засега, на сцената остават - все по-самотни, разединени и изпокарани помежду си, “борците за правдини”, наричани още “временни лидери на протеста”. Тези хора – наивно, но агресивно претендиращи да говорят от името на съгражданите си (!?), седнаха да “преговарят” с различните власти...

Лицемерна и унизителна имитация на демокрация...

И за двете страни.

Къде са експертите по различните общински теми, къде са специалистите, които имат потенциала професионално да вникнат в проблемите? Къде е отговорното мислене за града и за хората му? Къде е достойнството? Както винаги, изборите ще минат и ще отминат, но градът ще остане. Наблюдавайки картината в момента, се питам – градът ще остане, но как ще живеят хората в него?

Т. нар. инициативни комитети, лидери, вождове, организатори – не зная вече как точно да ги наричам, си въобразяват, че техният звезден час е ударил. Но не разбират, че високо стоящите кукловоди и техните варненски маши - Борислав Гуцанов и Веселин Марешки, скоро ще им “спрат кислорода” и ще ги изхвърлят от пистата. Още по-популярно казано, те ще продължат да търкат резервната скамейка до следващия бунт или до следващото масово сбиване – единственият им възможен допуск до терена със зелената трева пред общината.

Що се отнася до Борислав Гуцанов и до варненската БСП, ситуацията си е жива класика, играна от тях няколко пъти в историята на столетницата. Тъй като с избори не могат да дойдат на власт - поне във Варна това никога през последните 23 години не е било възможно, схемата е проста: първо, създаване на революционна ситуация; второ, възсядане на вълната; трето, набелязване на класовия враг; четвърто, вероломно и безпринципно търсене на съюзници; пето, преврат; шесто, овластяване и унищожаване на съюзниците, за да не делят властта с никого...

За Марешки предстои да разберем, дали паричният му ресурс и лекарствените му средства са достатъчни, за да постави под упойка съвестта на 60 - 70 000 варненци. Толкова гласуваха на предходните избори за победителя. Жалко е, но български медии – имайки предвид този широко известен факт, без усилие и без угризения на съвестта, посочиха точно тази цифра, “преброявайки” протестиращите на 3 март във Варна. А, за да е още по-сигурно, една национална медия стигна, чрез услужливата фантазия на командирования си репортер, и до 100 000!... Сигурен съм, че мислещите, хилядите неподкупни варненци тепърва ще търсят отговора на въпроса какво и защо се случи в дните, когато те настояваха сметката им за ток да не е равна и да не надвишава заплатата им. В случай, че я получават.

Варненският бизнес тактически се сниши в очакване бурята да премине. И на него му предстои да разбере, че кукловодите са се прицелили точно в неговия пазар. Бързо забравиха нашите бизнесмени 1997 - 1999 година, когато бяха заплашвани, притискани, арестувани, пресирани по най-безпардонен начин. Късата памет им попречи да оценят спокойните за тях времена, които последваха. Очевидно, и тази равносметка им предстои. Изобщо, всички се спотайват, оглеждат се и пресмятат в чий лагер да се наредят. И тръпнат от страх да не сгрешат в прогнозите. Никой не слага в сметката хилядите варненци, които не знаят как ще свържат двата края днес, утре и занапред.

На фона на всичкото това, човек би трябвало да се замисли – сполучливо ли е да нарече Варна средище на бунта и столица на протестите? Варна, уважаеми съграждани, никога не е бил такъв град! Нито по турско време, нито преди 9 септември 1944 година. Тук винаги интересите са били водещи. Определението „Варна - занемарен град” също беше измислено, пришито на гражданите и използвано срещу мен. И в този момент е достатъчно варненци да излязат от града си, за да видят другата част на България, за да разберат истинските болки на другите хора, проблемите на другите градове. Бургас е единствената новосъчинена и къса приказка на доскоро управляващите, в която планираният хепиенд много бързо ще се промени – достатъчно е само разказвачът да спре кранчето на парите от републиканския бюджет, които щедро се лееха по черния бургаски пясък...

Признавам, основна моя грешка и заблуда беше убеждението ми, че кметът трябва да разсъждава и постъпва държавнически. Вложихме 94 000 000 лв. общински средства за издръжка на чисто държавни функции! Театър, опера, други институции на културата и науката, здравеопазване, отбрана, полиция, социални дейности, образование – всички на територията на Варна... Разбира се, мотивът ни беше, че, когато няма грижа от държавата – някой трябва да осигури тези важни функции и потребности на хората. Още повече, че те не ползват само гражданите на Варна, а са предназначени и важни за цялостния държавен вървеж. Днес разбирам, че спомен и признателност за това няма и следва горчивият извод, че е трябвало да постъпим егоистично, влагайки тези средства само за нас, само за нашия град. Така, както държавата постъпи с Варна – като зла мащеха. Успокоява ме фактът, че медицинската апаратура за милиони, работещите социални асистенти, спортните съоръжения за армията, мотоциклетите и автомобилите за полицията и за противопожарната охрана облекчиха работата на варненските специалисти и ще продължават да служат в живота на още много хора от нашия град.

А Пламен?

Жалко. Колко жалко за неговия млад живот...

Само един пожертван живот струва повече от всичко останало, взето заедно.

Но случаят с Пламен Горанов е и страшно предупреждение!

И още по-страшен въпрос –

кой ни води и накъде?

Кой тласка българите към самоунищожение?

Зная, че отговорите на тези въпроси неминуемо ще прозвучат. Дано да не е прекалено късно.

Оттеглям се с чиста съвест, макар и омерзен от мнозина. Благодарен съм на всички варненци за съвместните съзидателни години – уникална социална програма, която още дълго няма да може да бъде достигната по обем и брой на услугите; отдавна възстановено училищно здравеопазване, над организацията на което държавата все още дебатира; две нови училища – в колко български общини се строят училища?; десет нови детски градини; десетки спортни площадки; осветен град; нови плувни басейни; неповторима панорамна площадка в квартал „Галата” – Варна между морето и небето; спортно-развлекателен комплекс „Младост”, за какъвто още дълго други градове ще мечтаят; ледена пързалка, работеща в пек и студ, 11 месеца в годината; газифициране, закъсняло с 30-40 години; нови градски улици и булеварди; десетки разширени кръстовища, съвременни светофарни уредби – нова организация на движението, залагаща на строителството на еднопосочни улици и кръгови кръстовища, на отдавна изградени “джобове” в тротоарната площ, предназначени за автобуси и автомобили, във връзка с които - само преди седмица!, софийска телевизия възкликна с откривателско простодушие, че в София, за първи път в държавата ни, започва изграждането им... И още, и още, и още. Градът е финансово спокоен, на второ място по безработица след столичния град, първи по естествен прираст, с най-голямо дълголетие на жителите. Данните са на Националния статистически институт.

Говори се за злоупотреба на 1,5 милиарда лева – точно толкова, колкото е сборният бюджет на община Варна за последните 13 години. Явно, пишещите и говорещите тези безумия, са стигнали до такива изчисления в мечтите си за собствените им пропуснати ползи. И ще си ги търсят. При тази пасивност от страна на варненския бизнес, твърде възможно е и да си ги получат... Що се отнася до бюджета на Варна, това са бомбастични и фантастични величини. Всеки лев - година след година, че и по няколко пъти в годината, е отчитан и проверяван по най-скрупольозен и категоричен начин. Справка – отчетите на Сметната палата, ДФИ, Икономическа полиция, ДАНС и прочее проверяващи и контролиращи.

Питам се – къде са днес хилядите варненци, които години наред получават социални услуги, личен асистент, ученическо здравеопазване, издават книги, създават филми, организират изложби, научни конференции, участват в национални и международни форуми, получават стипендии – какво ли още не, благодарение на община Варна? Или техните гласове, понеже не могат и не желаят да крещят по улици и площади – под достойнството им е, се стопиха в озверелия хор на 200 платени певци? Кой е пренебрегнат от страна на общината? Отделни футболисти или десетките ветерани и радетели на футбола във Варна, които бяха уважени както им прилича? Кой забрави, че тъкмо общината направи и невъзможното, за да съхрани ФК “Спартак”, ФК “Черно море”, баскетбола, гимнастиката, леката атлетика, плуването в морската столица?...

Финалът беше търсен от години.

Не допуснах намеса в работата си и станах неприемлив за много хора, включително и за т. нар. подземен свят. Борбата за Морската градина, за жилищния квартал „Чайка”, за курортния комплекс „Златни пясъци”, за квартал „Бриз” беше дълга и епична. Но днес, признавам, и неравностойна. Десетките мои заповеди за забрана и за спиране на строителството, които многократно са публикувани, с лекота бяха обезсилвани по съдебен ред. Нещо повече, още през 2006 - 2007 г. предложих да проведем референдум сред гражданите за съдбата на Морската градина, която, ако и да е държавна собственост, е строена от и за варненци! Днес, години по-късно, с недоумение чувам същата идея, но вече обърната срещу мен! Все пак, щастлив съм, че строителството в Приморския ни парк - след като Общият устройствен план на Варна вече е факт, може да бъде възстановено само след мръснишка сделка. И още нещо, важно за варненци - всички зелени движения бяха създадени като креатура именно на застрояващите Морската градина! Този факт е добре да се знае. А бомбастичните един милиард и половина лева, които се спрягат от известно време, не са нищо друго, освен химерата, към която тези хора бяха протегнали ръце. Но! Същият този заветен милиард се превърна и в ябълката на раздора помежду им. Собствената им алчност и глупост ни помогнаха - не успяха да ги откраднат от Варна! Това е кървящата им рана, това е и огромната им болка. Разбирам ги.

И, тъй като в тази война няма нищо случайно – преди няколко години, безцеремонно използвайки жълтите вестници, тези кръгове започнаха да подменят и самоличността ми. Независимо от това, че аз съм роден и израсъл пред очите на варненци, започнаха да ми приписват купища жълтини и несъществуващи в биографията ми факти, които не само са ми чужди, но са и напълно абсурдни, когато става дума за моята личност. Посегнаха на честта на семейството ми, не подминаха жена ми и детето ми, намесиха майка ми, която от 6 години е покойница... Сега вече ще имам повече физическо време, за да обърна подобаващо внимание на тези жълти медии и на авторите им. По единствено възможния в правова държава начин – съдебния.

Съзнавам, уважаеми съграждани, че тези редове, които нахвърлих спонтанно и отведнъж, с надеждата да бъдат публикувани и прочетени от вас, станаха по-дълги, отколкото беше намерението ми. Но с това обръщение към вас, скъпи варненци, приключва и дългогодишното ми присъствие в живота на града ни. Е, вероятността още дълго да споменават името ми, оправдавайки с него нечия лична и управленска слабост и невъзможността да се поведе градът отново напред, не е изключена. Разбира се, премине ли се допустимата граница, отсега запазвам правото си на достойна и обоснована реплика. Бъдещето ще покаже.

Скоро ще стане безпощадно ясно, че Варна не е запуснат бостан, а сложен градски организъм, работил и развивал се, през последните 13 години, при ясно определени и разумни правила, осигуряващи ранна диагностика и анализ на съществуващите и на задаващите се процеси – резултат на много труд, който положих с екипа си през годините. Благодарение точно на ранната диагностика на движещата се към България икономическа криза, ние във Варна навреме поставихме приоритетите си – децата, възрастните хора, болните, бедните. И всичко, през всичките 13 години – със собствени сили и средства, с толкова незначителна помощ от държавата, че тя спокойно може да бъде пренебрегната. Уви, точно тези факти, които съвсем доскоро се отбелязваха с респект, в тези дни на метеж бяха подменени от системната дезинформация и манипулация.

В този час, оттегляйки се от общината, няма да се обърна персонално към личности, съсловия, организации, институции. Не бих искал да пропусна някого и несъзнателно да го нараня с неблагодарност и забрава. А хората, на които трябва да благодаря за съвместната ни работа през годините и специално за оказаната ми - за пореден и последен път, подкрепа в тези дни, са хиляди.

БЛАГОДАРЯ ВИ, ВАРНЕНЦИ! Вие бяхте моите партньори и моята партия. Повтарям, оттеглям се с чиста съвест и с обич към родната Варна. Вярно е - градът ни е многолик, но затова пък, човек винаги може да си избере лицата, които да обича. Всяко едно от тях носи името Варна. А това, колкото е тъжно, толкова е и оптимистично."