Кипърският министър на финансите Михалис Сарис си замина от Москва, без да успее да договори някаква руска помощ за изпадналата в жестока банкова криза островна държава. Сарис се надяваше на облекчаване на условията по руския заем от 2,5 милиарда евро, отпуснат на Кипър през 2011 година, чийто падеж е през 2016-а, както и евентуално на нова финансова инжекция.

И на двата въпроса отговорът засега е не, дадоха да се разбере руснаците.

Кипър се надяваше на руска помощ в замяна на дялове бъдещия добив на нефт и газ, каквито находища се предполага, че има в акваторията на острова.

Освен това около 30 милиарда са руските депозити в кипърските банки и при колапс загубите на руснаците може да бъдат огромни.

Кризата с банките в Кипър продължава, след като парламентът на страната отхвърли европейския план за еднократно облагане на депозитите, с което трябва да бъдат събрани около 6 милиарда евро в допълнение на очакваната европейска помощ от 10 милиарда. 10-те милиарда от Еврозоната обаче ще бъдат на разположение само, ако Кипър осигури своята част от сделката.

Засега няма никакво придвижване към решаване на кризата, а Кипър не може да намери финансиране. Банките остават затворени и ще отворят най-рано в понеделник, 25 март, но и това не е сигурно. Централната банка на Кипър е забранила всякакви транзакции, а магазините в страната почти не приемат банкови карти - без значение дали са кредитни или дебитни. Кипърците постоянно теглят пари от банкоматите и не се знае дали банките ще успяват да поддържат наличност в тях. Някои банки, като например Народната банка, втора по големина в Кипър, ограничиха дневната сума, която може да бъде теглена от банкомат, на 260 евро. Съобщава се за блокирани банкомати.

На този фон Европа се отнася скептично към способността на Кипър да предложи мерки, които да доведат до изход от кризата. Германският финансов министър Волфганг Шойбле нарече последните предложения на Никозия "козметични" и изрази силни съмнения, че те могат да проработят.

Правителството планира създаването на специален фонд, който ще издаде държавни облигации. Като гаранции ще бъдат използвани средства на кипърската църква, пенсионния фонд на страната, както и Централната банка на Кипър и нейните златни резерви. Никозия се надява, че по този начин ще може да събере общо 4,8 милиарда евро.

От своя страна ЕС настоява Кипър да блокира дългосрочно авоарите в банките на острова и сливане на двете най-застрашени банки. Неофициално Кипър е заплашен не само със спиране на финансирането от Европейската централна банка, но и с изваждане от Еврозоната.