Преди няколко седмици във Варна е била осъществена сделка за продажба на кораб на турско режище. Южната ни съседка генерира стотици милиони на година от този бизнес. Нишата с рециклиране на плавателни съдове е добре позната по света. Корабно режище обикновено се асоциира с Индия и в Пакистан. Т.нар. корабогробници има и в много много други държави – Дания, Белгия, Япония и т.н., свидетелстват очевидци. Разликата е само в начина на работа и технологиите за опазване на околната среда.

В ЕС този тип дейност е изключително затруднена заради редица препятствия, основно свързани с общоевропейското и местните законодателни актове. Такава е и ситуацията в България. В момента няма нито един акт, който да разписва точните изисквания за изграждане на корабни режища. Много са предприемачите, които пък не успяват да развият този бизнес заради огромните пречки. Освен липсващи разпоредби от Министерството на транспорта, по-голямата отговорност за прекършване на тези бизнес интереси има Министерството на околната среда и водите.

Всъщност тенденция в някои части на света е фалирали корабостроителни и кораборемонтни заводи да бъдат използвани като основа за изграждане на корабни режища. У нас ситуацията може да се развие по подобен сценарий, ако имаше законодателна инициатива в тази насока. В момента родните корабостроителници буквално са спрели развитието си, а само някои от тях могат да се похвалят с поръчки за ново строителство или такива за кораборемонтни дейности. Предприемачи коментираха пред „Народно дело“, че именно корабостроителниците ни могат да отдават под наем свои съоръжения, които да осигурят развитието на този бизнес. Освен това напълно било възможно, при добре написани актове, да станем пряка конкуренция на Турция. “Много е просто. Тази дейност е изключително специфична, у нас обаче работната ръка е по-евтина от тази в съседна Турция. Ако имаше развито корабно режище, то собствениците на изпращаните за нарязване кораби тук щяха да получават по-големи суми от това, което в момента вземат в Турция. Още повече цената на металния скрап у нас е по-висока”, заяви мениджър на специализирана компания, развиваща дейността си в тази сфера.

“Ако у нас има предприемачи с такива интереси, то е сигурно, че ще получат държавна подкрепа. Както за бизнеса, и за държавата е сигурно, че ще има интерес от развитие на тази ниша”, коментира казуса изпълнителният директор на ИА “Морска администрация” к.д.п. Сергей Църнаклийски. Освен след приключване на експлоатационния живот кораби отиват за желязо и при инцидентни обстоятелства. Последен пример за такъв случай е инцидентът край нос Калиакра. Известно е, че единият кораб ще бъде нарязан, но отново в Турция. Ако у нас имаше условия, щеше да е малко вероятно собствениците му да го насочат на последен дълъг преход до южната ни съседка.

Светът: 200 хиляди работят в индустрията в Бангладеш

Най-малко 200 000 души работят в тази индустрия в Бангладеш. Местни бизнесмени оценяват възможностите й на 1 млрд. долара (около 640 млн. евро). Според собствениците на корабните режища в страната, разположена на Индийския океан, около 60% от нуждите на стомана биват генерирани от получения там скрап.

През 2012-а: 365 плавателни съда отишли за желязо

Рекорден е броят на изведените от експлоатация и нарязани за скрап кораби, собственост на компании от Европа. Това съобщи преди месец неправителствената организация Shipbreaking Platform. Става дума за 75% увеличение спрямо 2011-а. Общо нарязани по бреговете на Южна Азия са 365 кораба, спрямо година по-рано. Най-голям е броят на съдовете, които са нарязани в Бангладеш и Пакистан. Гръцките корабособственици са на първо място по нарязани кораби в Южна Азия. Общият брой на нарязаните гръцки кораби достига 167 съда, което е почти половината от всички европейски кораби. Германски компании са извели от експлоатация 48 кораба, английски – 30 съда, норвежки – 23 кораба, кипърски – 13, датски – 6, и холандски – 5. Според неправителствената организация повечето от корабите, изпратени за нарязване от европейски фирми, не са плавали под флагове на съюза. Всъщност 240 от всички 365 съда са били регистрирани под удобни флагове.