Ежедневно в цяла Европа десетки малки и средни предприятия (МСП) изпадат в несъстоятелност поради неизвършени плащания по техни фактури. Това води до закриване на работни места и нереализиране на бизнес възможности, възпирайки ни по пътя към възобновен икономически растеж. Ето защо в желанието си да сложи край на забавянето на плащания Европейският съюз прие Директива 2011/7/ЕО относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки. В срок до вчера (16-ти март 2013г.) държавите членки трябваше да интегрират в националните си законодателства преработената директива относно забавените плащания. Тя задължава държавните органи да извършат плащането за получени стоки и услуги в срок от 30 календарни дни или при извънредни обстоятелства — в срок от 60 дни. Дружествата следва да извършат плащане по получените от тях фактури в срок от 60 календарни дни, освен ако изрично е договорено друго и при условие че то не представлява явна злоупотреба по отношение на кредитора.

Заместник-председателят на Европейската комисия и комисар по въпросите на промишлеността и предприемачеството Антонио Таяни заяви: „За МСП е особено трудно да отстояват правата си за получаване на навременни плащания. Закъснелите плащания са загуба на време и пари за МСП, а споровете може да влошат отношенията с клиентите. Порочната практика на забавяне на плащания трябва да бъде прекратена. Сега е ред на държавите членки да въведат директивата относно забавените плащания в националните си законодателства, като окажат на МСП жизненоважната подкрепа, от която те се нуждаят в тези трудни времена, и им помогнат да изиграят отредената им ключова роля в европейския процес на създаване на работни места“.

Новите правила са ясно формулирани:

- Държавните органи трябва да извършат плащане за получени стоки и услуги в срок от 30 календарни дни или при извънредни обстоятелства — в срок от 60 календарни дни.

- Договорна свобода по отношение на търговските сделки: предприятията следва да извършат плащане по получените от тях фактури в срок от 60 календарни дни, освен ако изрично е договорено друго и при условие че то не представлява явна злоупотреба по отношение на кредитора.

- Предприятията разполагат с автоматичното право да изискват лихва за забава на плащане и могат също така автоматично да получат минимална фиксирана сума от 40 евро като обезщетение за разходите по събиране на плащане. Те могат също така да изискват обезщетение за всякакви оставащи разходи по събирането в разумни размери.

- Процентът на законната лихва за забава на плащане е по-висок с поне 8 процентни пункта от основния лихвен процент на Европейската централна банка. Държавните органи нямат право да определят лихвен процент за забава на плащане, който е по-нисък от тази минимална стойност.

- Предприятията могат по-лесно да оспорват пред националните си съдилища договорни условия и практики, които представляват явна злоупотреба.

- Повече прозрачност и повишаване на осведомеността: държавите членки са длъжни да публикуват лихвените проценти за забава на плащане за информация на всички заинтересовани страни.

- Държавите членки се насърчават да създадат кодекси за плащане в срок.

- Държавите членки могат да продължат да поддържат или да въвеждат в сила законови и подзаконови актове, чиито разпоредби са по-благоприятни за кредиторите от тези на директивата.

Новите мерки не са задължителни за предприятията, доколкото те получават правото да предприемат действия, но не и задължението за това. При определени обстоятелства дадено предприятие може да пожелае да удължи платежния срок с няколко дни или седмици, за да запази добрите търговски отношения със свой клиент. Новите мерки обаче са задължителни за държавните органи. Те следва да дават добър пример и да демонстрират своята надеждност и ефективност, като изпълняват договорните си задължения.