Русенският митрополит Неофит и Ловчанският митрополит Гавриил бяха определени от Светия синод като кандидати за патриарх. Това стана, след като Синодът промени правилата и прие, че за номинацията ще са достатъчни 9 вместо исканите досега 10 гласа и след като в 25 поредни гласувания не беше постигнато мнозинство от 2/3 от гласовете за определяне на кандидатите и имаше опасност изборът на глава на Българската православна църква да бъде провален.

Новината съобщи митрополит Йосиф, говорител на Светия Синод.

В петък като първи кандидат беше определен Старозагорският митрополит Галактион, който първи събра необходимите 10 гласа.

Митрополит Йосиф разясни, че владиците са приели, че две трети от 14 не е 10, а 9,3 и така е станал възможен изборът.

Така става възможно на 24 февруари 142-мата избиратели да гласуват за един от тримата вече определени кандидати.

Патриархът се избира от патриаршески събор, в който участват по право митрополитите от Светия синод, както епископите, които в момента са 19. Отделно всяка епархия на Българската православна църква излъчва делегати и така общо участниците в събора ще бъдат между 142 души. Те трябва да изберат глава на църквата измежду посочените от Синода трима кандидати.

По-рано в четвъртък президентът Росен Плевнелиев заяви в отговор на въпрос дали би целунал ръка на патриарх, който е бил сътрудник на Държавна сигурност, че се надява на мъдър и легитимен избор.

От 14-те митрополити в Светия синод 11 имат досиета като сътрудници на комунистическите тайни служби. Без досие в Държавна сигурност са само трима - Пловдивският митрополит Николай, Доростолският Амвросий и Ловчанският Гавриил, който единствен отговаря на условията да бъде избран за патриарх - възраст над 50 години и над 5 години в митрополитски сан.

Номинираният в петък Старозагорски митрополит Галактион също е работил за Държавна сигурност.

Вербуван е през 1981 г. и е приел псевдонима "Мишо". Като агент е работил по задачи, поставени на Шесто, Трето и Първо управление.

Той даде архонтски звания на Слави Бинев и на петричкия бизнесмен Иван Кочев-Чомбе.

Досието му беше разкрито през 2007 г. Тогава Комисията по досиетата оповестява досието му, защото е бил депутат в 36-ото обикновено Народно събрание, избран от СДС.

Вторият определен кандидат за патриарх митрополит Неофит (светско име Симеон Николов Димитров) е духовник от Българската православна църква. От 2004 г. е Русенски митрополит.

Роден е в София на 15 октомври 1945 г. Образованието си получава в София и Москва. През 1975 г. е постриган за монах в Троянски манастир. Лично патриарх Максим го ръкополога за йеромонах през 1976 г. Бил е ректор на Духовната академия (след това декан на Богословския факултет при Софийския университет), главен секретар на Светия синод, от 1994 г. е Доростолски и Червенски митрополит, а след разделянето на епархията става Русенски митрополит.

Митрополит Неофит също има досие в Държавна сигурност. Вербуван е през октомври 1983 година с псевдоним Симеонов. Когато е вербуван е бил архимандрит, протосингел на Софийската митрополия. В качеството си на агент Шесто управление го е използвало като агент за влияние, за решаване на кадрови въпроси и по линия на международни икуменически мероприятия.

Ловчанския владика Гавриил е един от тримата синодални старци, които нямат досие в ДС. Роден е на 16 юли 1950 г. в град София с кръщелно име Цветан Методиев Динев. Живее с родителите си в Чехословакия (1953-1966). Завръща се в България и завършва ВИАС (1973).

С православната вяра и църковните дела го запознава неговият изповедник Левкийски епископ Партений. Премества се да живее в Клисурския манастир „Света Петка“ край гр. Банкя (1973). На 27 декември 1979 г. е подстриган в монашество с името Гавриил. Йеродякон от 1980 г. Йеромонах и игумен на манастира „Света Петка“. Завършва задочно Софийската духовна семинария (1984).

Преминава богословска специализация в Московската духовна академия (1984-1986). На 24 май 1986 г. в Българското църковно подворие „Св. св. Кирил и Методий“ в Москва е възведен в архимандритско достойнство от Минския и Белоруски митрополит Филарет с благоволението на Светия Синод на Българската православна църква. Доктор по богословие (1986). От септември 1986 г. е предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия.

След завръщането си в България е протосингел на Софийска митрополия (1991-1998) и игумен на клисурския манастир „Света Петка“. Поддържа единството на Българската православна църква. На 19 октомври 1998 г. е хиротонисан в епископски сан с титлата „Макариополски“ в Рилския манастир. Викарий на Софийския митрополит (1998-2001). Избран и канонически утвърден за Ловчански митрополит (2001).