Да се отправи любезна покана към световноизвестния ни сънародник Христо Явашев - Кристо да реализира свой проект във Варна по негов избор и преценка. Това предлага варненският архитект Борислав Игнатов. Той и екипът му са разработили общо 7 благоустройствени идеи, във връзка с кандидатурата на Варна за културна столица на Европа през 2019-та година и обявената от Общината публична покана за събиране на предложения как градът да спечели тази титла.

Една пространствена инсталация на Кристо преди или по време на желаното домакинство на Варна през 2019-та би дала голямо преимущество в полза на кандидатурата на града и би осигурило невиждан туристически и културен поток, смята арх.Игнатов. Познавайки творчеството на Явашев, според варненеца вероятни обекти за изява на световноизвестния творец биха могли да бъдат Аспаруховият мост, вълноломът, плажът, обекти в Морската градина и дори общината.

Пред Делфинариума да се изгради конзолна наблюдателна площадка със сцена подобно на успешни примери от Гранд каньон и норвежките фиорди, предлага архитектът. Площадката може да се свърже с брега долу чрез панорамен асансьор и панорамна стълба, обясни практичността на идеята си Игнатов пред Дарик.

Изграждане на нов пешеходен мост на Южния плаж, под Аквариума, е друга атрактивна идея. Предложението е мостът да бъде комбиниран с лятна сцена и така по естествен начин проявите на изкуството да бъдат преплетени с приятните изживявания край морето.

Сред идеите на варненския архитект е построяването и пускане на вода на няколко плаващи галерии на понтонен принцип. Те ще подчертават морския характер на Варна и ще бъдат проектирани така, че да могат се съединяват в групи или разделят според програмата на събитията.

Бреговете на плавателния канал под Аспаруховия мост могат да се почистят и да се превърнат в скулптурен парк, смята архитектът. С най-дългия мост у нас е свързано и друго предложение - тролейбусните и осветителни стълбове по него да бъдат преместени в средата, така че да се освободят тротоарите и да се превърнат в истински пешеходен и велосипеден път. Външните парапети пък могат да се остъклят с цел безопасност и комфорт.

Друго предложение засяга Паметника на Българо-съветската дружба. Идеята е монументът да се трансформира в арт център с мултимедиен екран. Част от необходимата му енергия ще бъде доставяна от ветрогенератори и соларни панели.

Качествената градска среда е от огромно значение за насърчаване на културния живот и провеждане на такова изключително домакинство като културна столица на Европа. Сега е наш ред да покажем на какво е способен града ни, смята арх. Игнатов. Според него идеите му са напълно възможни за реализиране.

Архитект Борислав Игнатов е на 40 години. Освен родния Университет по архитектура, строителство и геодезия, е завършил и Колумбийския университет в Ню Йорк. Работил е за няколко от най-големите архитектурни фирми в света. Миналата година бе отличен с Голямата награда на Съюза на архитектите в България. Проектираната от него „Къща на Равноденствието", изградена край Каварна, бе предпочетена измежду 156 други проекти. За Игнатов това бе второ отличие на Съюза на архитектите. През 2010 г. варненецът заслужи приза за иновативност с международно признатата „Къща Дърво" в околностите на Варна.