Министерството на външните работи ще направи необходимата организация, за да могат българите зад граница да подават информация в дипломатическите ни мисии за починали роднини. Това ще стане в случай, че парламентът вземе решение.

Това заявиха от МВнР пред "Труд". Засега идеята била в много начален етап и нямало как да се коментира с подробности.

Предложението бе лансирано от шефката на правната комисия в парламента Искра Фидосова (ГЕРБ) преди дни и цели да се изчистят избирателните списъци от т. нар. мъртви души. Идеята е чрез сайтовете на посолствата и консулствата ни хората да бъдат поканени да дадат актуална информация за починали в чужбина техни роднини, за които не е издаден български смъртен акт и съответно не са изчистени от базите на ГРАО.

Данните ще бъдат пратени в България и имената на покойниците - премахнати от избирателните списъци. Макар да бе лансирана по време на дебатите за ремонт на Изборния кодекс, засега идеята не е записана в предложенията за поправки.

Премахването на "мъртвите души" от списъците с избиратели е едно от исканията на опозицията, за да се отпуши ремонтът на кодекса. Очаква се консултациите между партиите да започнат най-рано утре.

Най-спорен момент вероятно ще се окаже мястото, на което ще се съхраняват изборните книжа и бюлетините. Макар че от БСП и ДПС настояват това да не е в областните администрации, от ГЕРБ няма да направят компромис. Мотивът им е, че областният управител само определя мястото, а книжата "се пазят" от нарочна комисия.

Спор ще има и за това дали в Изборния кодекс да се запише определение за опозиция. От ГЕРБ по идея на ДПС, лансираха дефиниция, според която опозиционни са само партии, които не са подкрепили състава на кабинета "Борисов" - т.е. само БСП и ДПС.

Без смъртен акт няма погребение

Актът за смърт е документът, който удостоверява, че някой е починал. Документът служи за разрешение за погребение. Той се издава безплатно от длъжностното лице по гражданското състояние в общината или кметството.

Актът се съставя въз основа на съобщение за смърт. То се издава от лекаря, който е констатирал, че човекът е починал. Един екземпляр получават близките, друг се изпраща служебно в общината.

За българите, починали в чужбина, също се издава смъртен акт у нас. Това става само въз основа на акт, съставен от чуждите власти. Смъртен акт може да издаде и българският консул.

Съставянето на смъртния акт незабавно се отразява в електронния регистър на населението, а препис от него се изпраща на МВР.

Без документа близките на починалия не могат да получат удостоверение за наследници.