Както се казваше в един виц, тогава бяхме застанали на ръба на пропастта. Но след това направихме решителна крачка напред. Майтап. Обаче на 4 февруари 1997 година наистина бяхме застанали на ръба на пропастта и гледахме надолу.

16 години от тогава като че ли всичко е забравено, но ужасът по онова време се беше настанил в България. Хиперинфлацията убиваше всякаква мисъл за перспектива. Днес може да звучи невероятно, но един матрак тогава например струваше към 260 000 (двеста и шестдесет хиляди) лева. Една учителска заплата беше около 10 000.

Като си представеше човек, че за едното легло трябва да работи две години и малко и сам отиваше на площада да вика срещу комунистите.

След две години управление на БСП и Жан Виденов България катастрофира икономически и само някакви не много големи наличности на здрав разум и отговорност ни деляха и от социална и политическа катастрофа.

От 10 януари, когато кризата ескалира с демонстрациите пред Народното събрание и последвалите побоища над хората, до 4 февруари изпадналите в безтегловност комунисти умуваха дали все пак няма да могат да задържат по някакъв начин властта. Виденов вече беше дал оставка от постовете начело на правителството и на БСП, но съпартийците му се бяха приготвили да стават министри.

С тежката мисия беше натоварен покойният Николай Добрев. На 28 януари 1997 година той получи мандат да състави ново правителство от току що положилия клетва нов президент на България Петър Стоянов. Така беше по закон, по конституция.

В днешно време тези събития са обрасли с каква ли не митология, но ние, които бяхме свидетели, трябва да казваме истината. БСП имаше намерение да си изкара мандата докрай, а от него оставаха две години. И на 4 февруари Николай Добрев занесе на Петър Стоянов папка, в която фигурираха имената на министрите от втория кабинет на Социалистическата партия. Това правителство не може да се сбъдне, понеже Петър Стоянов отказа да вземе папката, а социалистите бяха убедени от анализи и от бушуващата улица, че не само има опасност от тежки сблъсъци, но и риск някои особено мразени партийни функционери тежко да пострадат.

Това е истината. Комунистите ги хвана страх и отстъпиха в последния момент.

В следващите дни и месеци политиците от демократичния спектър, практически всички извън БСП, получиха шанс да изпълнят голяма част от нещата, с които бяха искали доверие от хората. Назначеното от президента Стоянов правителство начело със Стефан Софиянски подаде заявка за членство в НАТО, хиперинфлацията беше укротена, доходите се стабилизираха, България успешно беше изведена от изолацията, в която се намираше и няколко години по-късно свършеното през тези няколко месеца започна да дава резултати.

На 4 февруари 1997 стана нещо истинско. Хората и голяма част от политиците мислеха в една посока, между тях нямаше тайни и прегради, нямаше лицемерие и трикове за отвличане на вниманието. За съжаление всичко това беше пропиляно за има-няма година-две и се върнахме обратно в уютното русло на политиката по български.

Както писах преди една година по същия повод – на тази дата преди 16 години България получи шанса да се опита да стане европейска държава. И още се опитва.

Няма много какво да се добави към това.