Кризата, която разтърси целия свят и не подмина България, вече дава много видими плодове на местна почва. Нов занаят, нова професия вече се практикува във Варна. Става дума за професията клошар. „Това си е най-нормална работа”, казва 50-годишният Амед, когото открихме в изоставена дискотека в Морската градина. Заедно с него, а и в съседство живеят още няколко души. В заведението мъжете намират подслон, но нямат електричество и вода. За защита от вятър, дъжд и сняг използват картони и парчета дърво, които слагат на мястото на липсващите прозорци. Едно нещо обединява живеещите във въпросната дискотека. Кризата, съборила строителния бизнес през последните години, ги оставя без работа и препитание. „Това е причината да сме тук. Това е причината все повече хора да оцеляват с клошарство”, казва комшията на Амед, Щерю. Три лева успял да получи мъжът от върната хартия и картон. С тях избрал да си купи цигари. Всичко на трапезата на съседите бездомници е извадено от кофите. „Чудим се понякога как може да хвърлят толкова храна”, казва друг от клошарите, който отказа да бъде сниман. „Добре че хвърлят, че да има и за нас”, включва се Щерю. За разлика от колегите им в Бургас, които се хвалели, че по кофите имало и изхвърлени бижута, въпросните „занаятчии“ отчитат, че варненци най-вероятно са по-бедни. „Най-ценното, което ми е падало, беше един бойлер”, казва Щерю. Не били рядкост случаите, когато клошарите във Варна били нападани. „Има и случаи, когато убиват”, казва Амед, добавяйки, че най-вероятно нападателите са наркомани. Въпреки положението си мъжете продължават да мечтаят. Искат работа, а с нея идвало спокойствието. Не са съгласни с факта, че в столицата имало цар на клошарите. „Няма такъв цар, няма такова нещо. Тука във Варна имаше един. Викаха му „кмета“, ама и той не е никакъв”, казва притеснен от екипа ни клошар. В морската столица нямало и разпределение на кофите, което било допълнително доказателство, че няма никаква йерархия. „Проблемът е, че станахме много, всеки ден идват по 10-има нови. Докога ли ще продължи”, чуди се Амед. Мъжът също не е от Варна, но дошъл в търсене на работа, удряйки на камък и стигайки до дъното. Иначе живеещите в изоставената дискотека впечатляват с богатия си език и възпитание. Дори отчитат, че думата „клошар“ има френски произход. Интересуват се и от политика. „Изобщо, ние сме нормални хора, с малко по-специфична професия“, казва Щерю. Вечер клошарите обичали да се събират, пийвали, мечтаели заедно и лягали с мисълта да се събудят живи на следващия ден. „Добитъкът изчезва”, обаче отчита Щерю. Според него управляващите буквално водели политика срещу собствения си народ. Въпреки това мъжете вярват, че нещата може би ще се подобрят, с прискърбие обаче казват, че надали ще имат възможност да видят по-добрите времена. Времена, в които професията клошар не съществува.