За разлика от лятото краят на есента, зимата и дори ранната пролет във Варна са доста мрачни и сиви сезони. За това усещане в последно време особено много спомагат огромните количества кал, които градът ни, образно казано, произвежда. Всъщност става въпрос не за производство, а за разпръскване на почва и различни инертни материали по варненските улици и тротоари. Дори за свикналите с неудобствата на варненската зима е очевидно, че в последно време градът ни е по-кален. Причината далеч не е в това, че не се почиства, защото също така всички сме виждали работничките с оранжевите жилетки, които периодично стържат натрупаната около бордюрите кал. За съжаление обаче, колкото и често да се прави това, ефектът е съвсем кратковременен, защото депата, които бълват кал в града ни, са твърде много.

Трудно е да се каже откъде най-често и в най-големи количества се разнася лепкавата мръсотия. Със сигурност обаче една от основните заслуги е на шофьорите, паркиращи в зелените площи. Да нагазват с дебелите грайфери в някоя градинка, като че ли е по-скоро практика, отколкото изключение за водачите на джипове. Веднъж разорани и с разбити бордюри, зелените площи много бързо се превръщат в паркинг. В някои жилищни райони пък те се използват като такива по принуда, защото нормални, асфалтирани места в междублоковите пространства или няма, или са много малко.

Паркирането насред градинка във Варна обаче сякаш не се смята за нарушение, защото не се и санкционира. Редки случаи на реакция има само когато медиите публикуват някой особено драстичен случай на паркиране в зелени площи. Не само последните обаче могат да се определят като депа за кал. Такава се разнася и от строителните обекти, които макар и да са по-малко на брой, вече изобщо не се контролират по този показател.