Повече знания за отличен по български, математика и чужди езици ще повишат квалификацията на бъдещите ни работници и служители и ще напълнят държавната хазна. В момента българчетата изостават две години от своите европейски и американски връстници в уменията си за четене и писане. Ако тази пропаст се преодолее, към брутния вътрешен продукт (БВП) на страната ни ще се добавят 3,5 млрд. лв. през следващите 15 години. Това сочат данни от изследването „Икономически ползи от преодоляване на пропастта на академичните постижения на учениците в България”, изготвено от икономиста към финансовото ни министерство Петър Стоянов.

„Целта на това проучване е да покаже връзката между крайните резултати на образованието и икономическите ползи за страната ни”, уточни експертът. Според последното международно изследване PISA децата, които в по-голямата част от времето си не говорят български у дома, изостават три години от връстниците си говорещи на официалния език вкъщи. Според проучването, ако тази разлика се стопи през следващите 15 години, в хазната ни ще постъпят 700 млн. лв. допълнително. Местожителството също се оказва водещ фактор за нивото на грамотност на децата.

Учениците в селата у нас изостават с една учебна година и половина в нивото си на грамотност от връстниците си в големите градове.

„Учениците в Долна малина никога не са ходили на театър а деца от другите села пък си мислят, че София се намира до морето”, коментира учителката от 54-то СОУ Теодора Зарева. Ако тази разлика в знанията и уменията на децата от селата и големите градове се преодолее, в страната ни ще се налеят 2,4 млрд. лв. допълнително изчислиха още икономистите.

Качеството на образованието у нас може да се повиши чрез повече мотивирани учители в клас и въвеждане на иновативни подходи за преподаване. Около това становище се обединяват специалистите от фондация „Заедно в час” и експертите от Европейския институт за стратегии и политики, които също са участвали в изследването. Според тях проблем за образователната ни система е и липсата на млади кадри в системата на средното образование. В момента всеки трети учител е над 50 години, а едва 7 на сто от преподавателите у нас са под 30 години.

Въвеждането на задължителната предучилищна подготовка за 4-годишните също е решение за повишаване на грамотността на учениците ни. На последното международно изследване PIRLS децата, които са посещавали детска градина три или повече години, имат 49 точки повече от своите връстници, които са пребивавали в детска градина една година или по-малко.