Валентин Плетньов е директор на Регионалния исторически музей във Варна.

- Г-н Плетньов, каква оценка на работата на Регионалния исторически музей давате за изминалата година?

- В предходната година варненските музеи изпълняваха мащабна програма на общината за възстановяване. През 2011 г. повечето музеи останаха без експозиции, защото в тях се извършиха ремонти на стойност над 4 200 000 лева. Но от януари 2012 г. РИМ – Варна, започна възстановяване на своята експозиция и на 20 май, когато беше празникът на музеите, успяхме да я открием. Така че от края на май до края на октомври, когато са основните потоци туристи, РИМ е реализирал приходи от 680 000 лв. Това са продадени билети, рекламни материали, изнесени беседи, посещения на круизни кораби и групови посещения, което прави около 180 000 туристи. Тук трябва да обърна внимание на изложбата, която направихме през лятото – при нас отново беше оригиналът на Панагюрското златно съкровище, както и други съкровища от този период. За съжаление се отчита, че и тази година повече чужденци, отколкото българи, са посетили родните музеи в национален мащаб. Въпреки съотношението от 2/3 в полза на чужденците се забелязва спад и в техния интерес към културните събития. Може би все по-често срещаната форма на обслужване „ол инклузив“ по българските хотели затруднява културния туризъм, защото туристите явно предпочитат ниско бюджетни забавления по морето. Тази година работим по нова експозиция – така наречената Каменна зала с римски и елинистически паметници от гробницата в Балчик, която до юни трябва да бъде открита и се надявам интересът при добра рекламна кампания да е голям.

- Какви средства очаквате да постъпят в музея тази година?

- Музеите в България са с така наречената държавна издръжка. Получаваме държавна субсидия, която покрива заплатите и остават много малко пари за издръжка на музеите. Примерно бюджетът ни е милион и двеста – триста хиляди на година, от които около 700 000 лева са от държавата. След като се извадят заплатите и осигуровките, остават около 45 000 лева, което е нищо. Имайте предвид, че само отоплението на археологическия музей през зимата възлиза на 15 000 лева месечно. Преди 10 години преминахме на делегиран общински бюджет, така че всички приходи от билети остават при нас за развитие на експозицията и за издръжка на музея. Това означава, че за миналата година половината от бюджета ни идва от собствени приходи и една такава сума от порядъка на 700 000 лева никак не е малка в сравнение с други музеи. Но са необходими още средства за подобряване на самата туристическа дейност и за съхраняване на паметниците. Това е проблем от национален мащаб.

- А какво получавате от държавата – като обещания и като реални средства?

- В последните години държавата – в лицето на Министерството на финансите и Министерството на културата – отпуска значителни средства по програма „Понтика“ за представяне, разкопки и проучвания на големи паметници на културата. Миналата година бяха отпуснати няколко милиона за почти всички общини по Южното Черноморие – Царево, Китен, Бургас, Сарафово и най-вече Созопол, където след откриването на реликвария с мощите на св. Йоан Кръстител се разкри един голям археологически комплекс. Във Варна положението е по-сложно, защото още през 1974 година Одесос е обявен за архитектурно-археологически резерват, на чиято територия попадат частни и общински имоти. Тази година обаче правителството има намерение да отпусне средства и за Северното Черноморие. За Варна това са 6 големи обекта – без да засягаме Яйлата и Калиакра, които са в друга област. Първият обект е крепостта до Бяла, която доц. Валери Йотов разкопава. Това е една голяма късно антична крепост до нос Св. Атанас с пристанище, базилика с два баптистерия и други добри находки като единствената открита досега в България запазена винарна. За нея се предвижда да се отпуснат 300 000 лева засега. Следват крепостта и базиликата, които се намират непосредствено на плажа на Шкорпиловци. Тя е малка, квадрибург – с 4 кръгли кули в ъглите, и е съчетание на късна античност със средновековие, защото през една от нейните стени преминава един от прабългарските укрепителни черноморски валове, който е затварял долината. За там са предвидени 200 000 лв., които се надявам да бъдат наистина отпуснати. По толкова са предвидени и за обектите във Варна – Римските терми, на които ще бъде направена реконсервация, прочутия храм в местността Джанавара, където ще продължат разкопките, и най-големия извън столичен манастир от времето на Първото българско царство в местността Караач Теке. Последният голям обект - крепостта Кастрици до Евксиноград, кандидатства по цялостен проект за консервация и експониране на стойност 700 000 лева, но това е по отделна програма. За продължаване на проучванията са предвидени още 50 000 лева. Надявам се тези пари, които договорихме съвсем скоро с финансовия министър Симеон Дянков, да бъдат наистина отпуснати.