Съществуват проблеми в европейските програми за извеждане от експлоатация на ядрените мощности в България, Литва и Словакия. Това се подчертава в проекторезолюция на европейските депутати от парламентарната комисия по бюджетен контрол, гласувана днес.

Проблемите включват преразходи, липса на координация и надзор, размиване на отговорностите, твърде много средства, насочени към несвързани енергийни проекти, както и неправилно определяне на приоритетите.

Евродепутатите изразиха недоволство от факта, че след повече от десет години на европейско финансиране, нито една от трите атомни електроцентрали не е "необратимо" извадена от експлоатация. Те изразиха притеснения, че засегнатите държави членки могат да се опитат да използват този факт като политически лост за получаването на допълнително финансиране.

Докладът на Marian-Jean Marinescu (EНП, Румъния) подчертава, че крайната отговорност за безопасното затваряне на ядрените централи е на самите държави членки и предупреждава, че неспособността да се справят със задълженията си "излага гражданите на Съюза на риск".

България, Литва и Словакия трябва да изготвят планове за извеждането от експлоатация на ядрените мощности, които да съдържат подробен бюджет за това как ще бъде финансирано затварянето на ядрените мощности, се посочва още в доклада.

Европейското финансиране за извеждането от експлоатация на реакторите в трите страни ще приключи през 2020 г.

Сметната палата на ЕС оцени недостига на финансиране за извеждането от експлоатация на ядрените мощности в България, Литва и Словакия на 2.5 млрд. евро.

"Дори и ЕС отпусне допълнително 553 млн. евро до 2020 г., все още остава финансов дефицит от 2 млрд. евро", се казва още в текста.

Извеждането от експлоатация ще бъде "въпрос с нарастващо значение през бъдещите години, тъй като една трета от 143-те реактора, функциониращи в 14 държави членки, ще трябва да бъдат спрени до 2025 г.", подчертават евродепутатите, призовавайки да се заделят достатъчно средства, за да изведат от експлоатация реакторите.

Програмите, ръководени от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), се занимават с извеждането от експлоатация (третиране на радиоактивните отпадъци и управление на отработеното ядрено гориво), енергетика (по-добра сигурност на енергийните доставки и подобряване на инфраструктурата) и социалните последствия (безопасност и допълнително обучение на персонала).

Приносът от ЕС според дългосрочния бюджет на Съюза (2007-2013 г.) е оценен на 2.85 млрд. евро, от които 1.367 млрд. евро са определени за централата Игналина (Литва), 613 млн. евро за Бохунице (Словакия) и 868 млн. евро за Козлодуй (България).

До края на 2020 г. Комисията е определила общо 1.807 млрд. евро, или 63.5 процента от размера на цялата сума.