Буквално на метри от сградата на Второ РПУ се намира едно малко странно кръстовище, на което се пресичат улиците „Топра Хисар“ и „Тодор Димов“ със „Селиолу“. Заради много високите жилищни кооперации, изникнали на мястото на някогашните малки едноетажни къщи, в последните десетина години мястото е с доста натоварен автомобилен трафик и страда от хронична липса на места за паркиране. Тесните улици, прокарани във времена, когато никой не е подозирал сегашното им натоварване, в днешни дни имат обаче доста по-сериозен проблем и това са дупките. Определението „лунен пейзаж“ напоследък стана почти банално, тъй като се поставя често на различни участъци от пътната мрежа във Варна, но в конкретния случай е съвсем точно.

В различни участъци около тройното кръстовище има разбити участъци, където решиш ли да заобиколиш една дупка, без съмнение ще влезеш в друга. Друг е въпросът дали изобщо ще имаш възможност за такава маневра, тъй като най-често спрени коли има и от двете страни на платното. Дълбочината на кратерите е сериозна, което означава, че изравянето им продължава от доста време. Изненадващо е, че проблемният участък е наистина съвсем близо до полицейското управление и няма как отговарящите за реда по улиците да не знаят за проблемите му.

Освен дупки по ул. „Селиолу“ движението се затруднява и от неприбрани купчини стар асфалт. Очевидно той е бил изрязан и зарязан при правенето на последните кръпки по платното, които според живеещи наоколо са от миналата година. Не е ясно защо парчетата от изрязаната стара настилка така и не са били извозени. Съвсем отделен въпрос е смята ли общината да прави нещо за ремонт на изцяло разбитите тротоари не само по „Селиолу“, но и по повечето малки улици, свързани с нея. Плочките по тях са разбити най-вече от ползването им като места за паркиране, което пък принуждава гражданите да ходят по-често по уличното платно, отколкото по преназначените за тях пространства.