Нова важна находка откриха археолозите при разкопките в Созопол – фалос от глина с надпис „На Приап”. Находката според учените свидетелства, че олтарът на античното светилище на това място е бил посветен на бог Приап- божество на оплождащата сила на природата, син на Афродита и Дионис.

Според учените 15-сантиметровата глинена находка е от изключително значение - доказва, че в древния Созопол е имало храм на бог Приап или на Посейдон. Фалосът е част от дръжка на амфора, донесена от остров Родос през 3-ти век преди Христа.

"Фалосът е от елинистическата епоха –така наречена самоделка. Той е представлявал дръжка от амфора. По-важно в случая е този график, който е бил в два реда, в който се казва, че това е дар на божеството Приап- за пръв път в древна Аполония имаме свидетелство, че богът на оплождащата сила - Приап, който покровителства земеделието, скотовъдството, пчеларите и моряците, е бил почитан в този град.", обяснява Димитър Недев- директор на археологическия музей в Созопол.

По древни традиции, щом някой човек имал проблеми, той оставял на боговете копие на тази част от тялото, която искал да бъде излекувана. Който и да е положил пред този олтар глинения фалос, той вероятно е искал да се изцели от безплодие, полово безсилие, смятат археолозите.

"Божеството се изобразява с уголемен фалос.То се поставя на нивите - от там може би идват плашилата и от него се измолва плодородие. Свързано е и с обикновените житейски проблеми на хората-физиологически или т.н.Измолват се детеродни функции.", разказва още Димитър Недев.

Това не е първият фрагмент с еротичен привкус, открит от археолозите при разкопките в Созопол. През лятото на миналата година те попаднаха на еротични сцени, изобразени върху ваза. Въпреки това учените са на мнение, че в древността хората не са били с мислене, което по съвременните представи е неприемливо.

"Представите на древните са свързани с определени култове, с определена естетика. Християнството като философска концепция по-нататък отрича тази открита еротика и я прави или нечиста, или свързана с определено тайнство, докато древните хора в езически времена са живеели по-близо до и свързано с природата и за тях не са били особено впечатляващи, така че натовареността на тази иконография и на символиката на предметите е съвсем друга, различна от нашите представи днес.", категоричен е директорът на археологическия музей в Созопол.

Заради вдигналия се шум около тази находка директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров събрал своите колеги, за да решат как да се възползват от интереса. В резултат се родила идеята за изложбата "Сексът през вековете", която вероятно ще бъде следващата експозиция на културната институция.