България е подобрила малко усвояването на европейските средства, но целта не е достигната. В най-бедната и най-бързо застаряващата страна в Европа до 2020 г. всеки пети от младите хора ще бъде от ромски произход, пише "Дойче веле".

За постигнатия през 2012 г. ръст на българската икономика със скромните 1,7 % решителна роля е изиграло усвояването на европейските фондове за страната. На тях се дължи повече от 90 на сто от растежа на БВП през 2012-та, сочат изводите от прилагането на модела "Сибила" за оценка на въздействието на европейските фондове върху българската икономика. Подобреното усвояване на европейските пари се е превърнало в основен фактор за българския растеж, категоричен е шефът на Института за икономическа политика Ясен Георгиев. През новата 2013 година ръстът няма да надвиши 2 процента при необходими най-малко 4 на сто за обуздаване на растящата безработица, допълва икономистът.

Еврофондовете като спасителен пояс

България вече не е на опашката в усвояването на еврофондовете, но и през миналата година не е успяла да постигне заложеното през 2011-та поне 50 на сто усвояване. За сравнение: в Литва делът на усвояваните средства по европейските оперативни програми достига почти 70 на сто. В същото време експертът припомня, че еврофондовете не са някаква манна небесна, и дава пример с Полша, където парите на европейските данъкоплатци играят далеч по-скромна роля в икономическото развитие на страната. Преобладаващо значение там имат вътрешните и външните инвестиции, растящото вътрешно потребление и иновациите. Отпусканите на Варшава средства от Брюксел са само един финансов буфер, който намалява въздействието на кризата.

В хватката на монопола

Усвояването на парите от Брюксел обаче не са единствената грижа на България. През 2012-та година София не е успяла да усвои задължителния минимум от средствата за инфраструктура и създаване на нов поминък в селските райони на страната. Особено дълбок е дефицитът при усвояването на средствата за безалтернативните за българското земеделие агроекологически мероприятия. „Причината в случая се корени във факта, че 80 на сто от средствата за земеделие влизат в джобовете на най-едрите арендатори и земевладелци, които обработват десетки и стотици хиляди декара земя. В много случаи те не виждат финансова изгода в някои от специализираните дейности, а дребните и средните производители пък нямат достъп до експертна помощ и кредити за съфинансиране на проектите", казва Георгиев. Според него едрите производители в България, особено зърнопроизводителите, са добре подготвени за усвояване на земеделските субсидии и инвестират големи средства за закупуване на земеделска земя. А това ще укрепи монопола им при разпределението на парите за българското село, добавя той.

Бичът застаряване

Прекрачването на прага на „7-милионния българин“ в посока надолу е един от маркерите на 2012-та, който вещае бъдещи беди. „Най-бедната и най-бързо застаряващата нация в Европейския съюз ще изпитва нарастващи проблеми в социалната област и пенсионното осигуряване. Изследване на Световната банка предрича, че до 2020 г. една пета от младите хора в България ще са от ромски произход. В случай, че не бъде постигнат прогрес в прекъсването на порочния кръг на ромското социално и особено образователно изключване, перспективата е за сериозно увеличение на и без това стряскащата младежка безработица от 25 процента. А това означава нарастване на социалните плащания за сметка на инвестициите в икономиката с всички последствия за потреблението и стандарта на живот“, предупреждава Ясен Георгиев.

И през 2013-та – без изненади?

Известно е, че в годината на избори реформи не се правят, а държавната кесия се развързва за социални харчове и пенсионни увеличения. Затова и шефът на Института за икономическа политика не очаква съществена промяна на ситуацията в страната. В икономически аспект свиването на основните пазари за износ на български стоки, особено за Германия, ще повлияе стагниращо на редица производства на стоки и услуги в страната. "Очаквам скромно нарастване на националната икономика с процент и половина и БВП от около 42 милиарда евро. Това е крайно недостатъчно за създаване на нови работни места, за което е необходим поне три пъти по-висок темп на стопански растеж", казва експертът.

Безработицата в страната ще се задържи на сегашното си ниво от около 13 %, а стагнацията на потреблението ще продължи под формата на откази от кредити и на отлагания на покупките с дълъг срок на изплащане. Дефицитът ще се движи около 1,1 млрд. лева, което е отличен показател на фона на случващото се у нейните по-близки и по-далечни съседи. Ако няма нов шок в цените на горивата, инфлацията няма да надхвърли 4 процента на годишна база. "И това е една от малкото добри новини за икономиката и за свиващите се бюджети на домакинствата в България“, обобщава шефът на софийския Институт за икономическа политика Ясен Георгиев.