Съдбата и бъдещето на Морската градина са тема, която винаги е вълнувала гражданското общество във Варна. Миналата 2012-а беше особено показателна за това с поредицата протести, които поне на теория спряха намеренията за ново строителство на вили, жилища и хотели на територията й, както и безнаказаното движение на автомобили по алеите. Нека пак подчертаем, „на теория“. В момента начинът, по който функционира паркът на варненци, е малко или много компромисен. Забрана за коли има, но прилагането й се извършва по малко неясни принципи или неформално се нарушава. Строителството в градината също е забранено, но в крайна сметка дали това вето е ефективно, ще се разбере едва ако някой отново започне да я застроява.

Че нещата около Морската градина още не са напълно изяснени, признава индиректно и кметът Кирил Йорданов. През миналата година той на няколко пъти заяви, че бъдещето на парка е най-добре да се реши с референдум. Както често обаче се случва, организирането на такъв засега остава само в сферата на добрите пожелания. А и колкото повече се замислят варненци, толкова повече въпроси ще им изплуват в съзнанието. Например какъв точно трябва да е въпросът за подобен референдум? Върху кой от проблемите на Морската трябва да се фокусира вниманието на варненци? Дали евентуалните конкретни действия, за които такова допитване ще даде основа, трябва да касаят само бъдещето й, или и това, което до момента се е случило на територията й? Не на последно място трябва да се запитаме има ли смисъл да се харчат пари за референдум и привличането на гражданите да гласуват на него?

Истината е, че тези въпроси засега са без никакъв отговор. За съжаление нито кметът Кирил Йорданов, нито ГЕРБ като политическа сила, стояща зад сегашното му управление, не са развили идеята за референдума за Морската градина. Създава се дори усещането, че тя беше пусната в обръщение едва ли не като начин да се успокоят гражданските организации, които в един момент доста сериозно притесниха местната и дори централната власт с протестите си. Ако това не е така, време е това да се докаже както от варненския кмет, който сам лансира тезата за този местен референдум, така и от мнозинството в Общинския съвет, което в момента гарантира стабилността на управлението му.

Междувременно Комисията за защита на конкуренцията се произнесе за приемане на по-ясни правила по въпроса с достъпа на автомобили в Морската градина. От становището й става ясно, че този важен орган не приема съществуващите за такива. Това за пореден път доказва, че въпросите около Морската градина ще бъдат водеща тема и през новата 2013-а.

Кръстю Кръстев, лидер на „Зелена Варна“

Ако има референдум, ще има и манипулации

Лично аз съм притеснен от провеждането на референдум за Морската градина заради начина, по който се правят изборите във Варна. Вижда се как се избират кмет и общински съветници тук и затова смятам, че и този вот ще се изопачи, ще бъде подменен и манипулиран. Иначе съм сигурен, че варненци няма как да изберат Морската градина да стане квартал с улици и движение на автомобили. Моето лично мнение е, че кметът Кирил Йорданов предлага референдума, за да намери начин да заобиколи закона и да разреши движението на коли. Там изрично е посочено, че паркингите, обслужващи парка, трябва да са извън неговата територия, а не край частните имоти и търговските обекти. Кметът търси начин да бъде създадено изключение, а повод за това може да е един манипулиран референдум.

Борислав Гуцанов, лидер на БСП - Варна

Кметът се опитва да избяга от отговорността си

Вместо да говори за референдум, Кирил Йорданов трябва по-скоро да отговори защо, докато беше областен управител и вече е толкова години кмет, допусна подобно застрояване в Морската градина. Той трябва да обясни и защо в Общия устройствен план последната част от парка беше обявена за зелена зона, след като е ясно, че при толкова частни имоти там няма как територията да се развива като градина. Това конкретно решение може да доведе до големи финансови загуби за общината. Мисля, че изясняването на тези въпроси би било адекватното поведение на кмета, а не шумно да обявява, че ще прави референдум и по този начин да се бяга от отговорността, която носи за управлението на града.