Отива си една високосна година. 2012-а. Какво се случи през нея, кое е най-важното? Някои мислят, че е атентатът в Бургас. Други - завръщането на Владимир Путин в Кремъл. Има и такива, които смятат, че събитието на годината е вторият мандат на Барак Обама. Не са малцина и тези, за които №1 е Олимпиадата в Лондон.

Що се отнася до нас, българите, Олимпиадата едва ли може да е най-важното. По-слабо българските спортисти не бяха се представяли от 60 години насам. Изобщо в спортно отношение годината хич не беше добра.  

Политически 2012-а беше нулева. В смисъл – година без избори. Обаче новата 2013-а година ще почне с референдум, та ще наваксаме. А посред лято има и парламентарни избори.

Икономически отиващата си година също е нулева. Икономиката практически не отчете никакъв ръст. Но и не пропадна. Което е успех на фона например на гръцките 7-8 процента надолу.

Като цяло Европа и светът няма да запомнят с добро 2012 година. Освен че в края й се разминахме със свършека на света, параноично и с наслада тиражиран.

През останалото време светът се тресеше от конфликти, Израел и Палестина застанаха на ръба на войната и в последния момент се спряха, в Сирия продължиха братоубийствата, Египет отново е разбунен както и в началото на годината. Иран е близо до атомната бомба, Северна Корея – до атомната ракета. Само в САЩ за два-три месеца при масови убийства бяха убити близо 50 човека.

Икономическата криза, която, ако се слушат родни и чужди пророци, трябваше отдавна да е свършила, продължава и яде работни места, доходи и краят й се не вижда. С малки изключения протестите в Европа са почти всекидневни, има социална и политическа нестабилност.

Магията на новата година обаче е в това: на 31 декември ще затворим тази страница и ще отворим друга.

Каквото и да е било дотук, важното е да можем да си кажем, че най-доброто е напред. Да вярваме, че ще е така.

Честита и щастлива Нова година. Дано е по-добра.