Новопостроеният православен храм „Св. Марина”, който се е сгушил на варненската улица „Съединение” №777, вече посреща православните християни. Вратите му са широко отворени за всички, които искат да запалят свещ, да се помолят, да потърсят утеха в делниците и благослов по празниците. Малцина обаче знаят, че този нов храм на Варна е изцяло съграден с дарения. В основите му е положена всеотдайността на шепа хора, прегърнали мисията да съхраним православието и християнските ценности.

Църква не се строи с пари, а с вяра и желание, заявява варненецът Иван Иванов. Именно той е дал ход на строителството, но не иска да говори за заслугите си. Скромността му изглежда странно на фона на масовата практика през последните години благодетелите да афишират широко даренията си. Така безмълвно и с религиозно примирение Иван Иванов ни припомня библейските наставления: „А ти кога правиш милостиня, нека лявата ти ръка не знае какво прави дясната”. Та нали ако „милостинята ти бъде скришом, твоят Отец, който вижда скришно, ще ти въздаде наяве”, обещава светото писание.

Днес двигателят на градежа признава само, че идеята за храма дошла през 2001 г. след разговор с отец Серафим, игумен на манастира „Св. св. Константин и Елена”. Завършил съм корабостроене и икономика, но моят дядо по майчина линия е участвал в изграждането на храма „Св. Архангел Михаил” във Варна, а също и на църквата и килийното училище в село Николаевка. Реших да последвам примера му и аз също да положа камък в основите на храм, признава Иван Иванов.

Харесал парцел от 540 кв. м в селищно образувание „Пчелина”, където има къща. Съседът се съгласил да продаде имота си и така през 2004 г. мястото вече било подготвено за градежа. Той обаче започнал 2 години по-късно. Сякаш с божествено предопределение със строителството се заел майстор Марко Карцуги – православен италианец от Флоренция, който е женен за българка и живее на Траката.

Благодарение на него църквата е с уникална архитектура. С технологията на изпълнение приложили модела на древните римски здания.

За да устоят на превратностите на времето, техните основи били изграждани от големи речни камъни, а в процепите между тях майсторите посипвали пясък. Така сградите станали устойчиви на земетресения и се съхранили до наши дни.

В този храм оставих сърцето и душата си, отронил Марко Карцуги, щом приключил строежа. С него той сбъднал не само мечтата на Иван Иванов, а и своята собствена. На храмовия празник – 17 юли 2010 г., лично варненският и великопреславски митрополит Кирил отслужил литургия. Година по-късно той осветил и камбаната.

С доброволен труд мнозина подкрепили благородната кауза – изникнал кръст от неръждавейка, а куполът получил обшивка. Помогнали и от Митрополията. Така църковният двор се сдобил с красива порта, пещ за курбани, сервизни помещения за миряните, както и с жилищна част, която приютила монахиня.

Отвън храмът е довършен, включително и изографисан, но родолюбивите българи все още събират средства за изработването на иконостас и иконопис по стените. Съвсем по възрожденски зографът Диян Димитров изразил готовност да помогне за довършването на храма безвъзмездно.

Отправихме призив за съдействие към Комитета по вероизповеданията към Министерския съвет. Изпратихме писмо и до министъра на културата Вежди Рашидов.Той пък се обърна към Великотърновския университет и факултета по изобразително изкуство и така изкристализира решението негови студенти да се включат в изографисването. Имаме уверенията, че това ще стане до юни - юли догодина. С тази подкрепа ни остава да съберем единствено пари за осигуряването на необходимите материали. Става въпрос за 8000 - 9000 лв., разкрива Иван Иванов. Той таи искрена надежда, че в навечерието на светлите коледни празници милосърдието на хората ще сътвори още едно божествено чудо за храм „Св. Марина”.

Църквата дарила с нов дух квартала. Тя привлякла хората от района, дала повод за добри думи и още по-добри дела. Нямаме детски площадки, но се оказа, че не са ни нужни. Децата ни се събират в двора на храма, където монахинята ги посреща с радост. От известно време тя се грижи за болния си баща, но ние очакваме скорошното й завръщане, разказва жителка на с.о. „Пчелина”.

Днес нотариалният акт е на името на църковното настоятелство. Той доказва дарение за правото на строеж на храма за вечни времена в полза на Българската православна църква. Така митрополията изпратила в „Св. Марина” свещеник Койчо Георгиев. Той обаче обслужва няколко храма във Варна.

Свещениците не достигат, затова всеки отговаря поне за 2 църкви, разкрива Иван Иванов. Той вече крои планове да обособят енория и с молба до митрополията очакват да бъде определен районът, който ще се обслужва от храма.

А междувременно църквата е не само свещена обител... Тя доказва, че независимо от масовото оскотяване християнските ценности са все още живи и вдъхват сила да положиш камък, да оставиш следа, да посееш вяра, да докоснеш... Бог...

Пътят до църквата ще бъде осветен

Жителите на ул. „Съединение” в селищно образувание „Пчелина” са събрали подписка с молба да се осигури осветление по пътя до новопостроения храм „Св. Марина”. На исканията им откликнал с готовност общинският съветник от ГЕРБ Станислав Иванов. Той лично се е ангажирал да внесе в местния парламент предложение за залагането на необходимите средства в общинския бюджет за следващата година.

Взел съм проблема присърце, защото съм възхитен от духа на тези хора. Вместо да критикуват община и държава, са се заели за работа и сами са си направили пътя. Дължим им помощ за осигуряването на улично осветление. Трасето до храма е дълго 480 метра, така че не е нужна крупна сума, за да светне на улицата. Ще внеса от свое име предложение за заделянето на съответните средства в местната хазна при гласуването на новия бюджет. Това ще направи възможно изграждането на осветление в близките месеци, коментира Станислав Иванов.

Съединение на ул. „Съединение”

Съвсем в съзвучие с името на своята улица собствениците на имоти на ул. „Съединение” във Варна са обединили усилията си, за да благоустроят мястото, където живеят.

Когато кварталът започна да се разраства, решихме да не викаме неволята, а със собствени сили и средства да се погрижим за пътя, по който минаваме всекидневно. Събрахме към 28 000 лв., за да трамбоваме и асфалтираме трасето. За удобство съседите дори преместиха оградите си навътре и така улицата се разшири от 2,5 м до повече от 4 м, разказват жители на селищно образувание „Пчелина”.

Не може все да чакаме на общината. Средствата й няма как да удовлетворят всички нужди, затова запретнахме ръкави и сами решихме проблема си. Преди време кметската администрация пък ни подаде ръка за изкърпването на дупките, които се бяха отворили в настилките, обясняват хората от района. Съвместната работа ги сближила и избуяла в най-прекрасния плод на труда им – съграждането на храма „Св. Марина”.