Всеки трети българин ще е пенсионер през 2050 г. Това показва анализът на демографската ситуация в страната ни, който вчера одобри правителството.

Според прогнози на Националния статистически институт след около 30-40 години делът на възрастните хора у нас ще нарасне до над 30%. Това ще доведе до изключително тежки последици върху множество публични сфери и натиск върху публичните финанси, категорични са статистиците.

Като най-остър демографски проблем те очертават продължаващия процес на застаряване на населението. Той се изразява в непрекъснато нарастване на показателя за средната възраст на населението през последните години. През 1995 г. този показател е бил 38,9 г., а през 2011 г. средната възраст на българина достига 42,7 години. Населението застарява по-бързо по селата. Средната възраст там е 45,5 г., а в градовете - 40,5 г.

Най-голям е делът на възрастните хора в областите Видин, Монтана и Габрово, а най-малък в София, Благоевград, Варна, Бургас и Кърджали. Тийнейджърите пък са най-много в Сливен, а най-малко в Перник, пише още в доклада за демографското състояние на страната. Статистиците обаче уточняват, че процесът на застаряване не е български феномен. Ние се нареждаме редом до Австрия, Белгия, Естония, Латвия, Португалия, Финландия и Швеция, където също отчитат висок дял на хората над 65 години. Само в Германия, Латвия, Словения, Италия и Чехия могат да се похвалят с по-малко пенсионери и повече хора в работоспособна възраст.

Отчетът за изпълнение на Националната стратегия за демографско развитие на страната показва още, че в периода от 2001 г. до 2011 г. населението на страната ни е намаляло с над половин милион и вече сме по-малко от 7,36 млн. души. Прогнозите са, че през 2030 г. ще бъдем не повече от 7 млн. души.

Очакваната продължителност на живота при жените ще се е увеличила от 77,4 до 81 г., а при мъжете - от 70,1 до 76 г.

Естественият прираст ще се влоши значително от сегашните минус 27,1% до минус 38%. Според статистиците намаляването на населението се дължи основно на това, че родените са по-малко от починалите, а не толкова на емиграцията. По техни данни за последните десет години 193 000 българи са отишли да живеят в чужбина, което не създавало голям проблем. Затова основната цел, която правителството си постави вчера при обсъждането на доклада, е да се забави темпът на стопяване на населението и стабилизирането му в дългосрочен план. Идеята е да се подобри здравословно състояние на българите, образоваността и квалификацията на хората, както и способностите и уменията им да се реализират в професията.