Който е ходил в Хърватия и може да направи съпоставка примерно с действителността в България и Румъния, и е обективен, искрено се изненадва, когато разбере, че България и Румъния са в ЕС, а Хърватия не е. Само един пример: за около 15 години в Хърватия са построени близо 1 500 километра магистрали и продължава да се строи.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Това е материално. Има и манталитетно. Например в Загреб колите спират не само на пешеходна пътека, спират и когато на уличното платно има хора, дори и те да са в нарушение. Няма случай например трамвай да се движи без отопление през зимата, защото няма да го пуснат. Всяко такси има не само касов апарат, но и устройство за електронно плащане. И така нататък.

Въпреки това хърватите чакаха 5 години повече от България и Румъния за влизане в Европейския съюз. Важна причина за това чакане бяха обвиненията на трибунала в Хага срещу хървати за военни престъпления по време на войните при разпадането на бивша Югославия. Хърватите не искаха да предадат тези хора на трибунала, понеже ги смятат за герои.

Но се наложи. Генералите Анте Готовина и Младен Маркач бяха предадени на Хага и осъдени на съответно на 24 и 18 години затвор. Тези дни обаче на втора инстанция ги оправдаха.

Междувременно Хърватия си завърши преговорите с ЕС и от 1 юли 2013 ще стане 28-ата държава в Съюза. За разлика от България и Румъния обаче Хърватия няма за търпи така наречения мониторинг – Механизма за сътрудничество и проверка.

Хърватите са си го заслужили. Съдебната им система дава доказателства, че може да работи и срещу политици и изобщо срещу хора, които имат силни позиции. На 20 ноември съдът в Загреб постанови 10-годишна присъда за бившия министър-председател Иво Санадер. Той боше обвинен в получаване на подкупи за около 10 милиона евро.

Преди да бъде осъден, Санадер беше начело на правителството в продължение на 6 години. Това означава изключителни позиции и връзки навсякъде в държавата. Но не му помогна. Преди него бяха осъдени и министри от неговия кабинет, както и един вицепремиер.

В Хърватия коментират, че тези присъди може и в известна степен да разстроят бизнеса в страната, но дългосрочно ще имат позитивен ефект, тъй като ще дисциплинират политиците и администрацията и ще подобрят образа на държавата в чужбина.

Ето затова става дума. Не заради Брюксел, а заради нас самите всички трябва да са наясно, че затворът е възможен изход за една политическа кариера.

Искаме или не, хората са такива: ако се знае, че няма да има наказание, кражбата изглежда по-приемлива. И от нея се въздържат предимно светци. Ама то светци вече и по манастирите у нас няма, та какво остава за политиката…