Осъждането и вкарването в затвора са две различни неща и присъдата не означава непременно, че съдиите трябва незабавно да вкарат зад решетките подсъдимия, след като го осъдят.Това обяви Върховният касационен съд по повод Тълкувателното решение по случая за братя Галеви. По този начин казусът около Пламен Галев и Ангел Христов остава неразрешен и никой не носи вината за тяхното бягство.

Двамата бизнесмени бяха осъдени на 4 май тази година на по 4 и 5 години затвор заради ръководенето на организирана престъпна група. Те обаче не присъстваха в съда по време на заседанието и сямо няколко дни по-късно бяха официално обявени от полицията за изчезнали. След това бе образувано дело образувано по искане на министъра на правосъдието Диана Ковачева. Това обаче стана след настояване на премиера Бойко Борисов. Според него братя Галеви трябваше да влязат в затвора веднага след издаване на осъдителната присъда.

"В момента, в който съдията удари с чука и даде осъдителната присъда - идва съдебната полиция, слага белезниците и откарва в затвора”, заяви тогава премиерът.

Върховния касационен съд обаче реши друго."Постановяването на осъдителна присъда и налагането на ефективно наказание не означава непременно, че мярката за неотклонение на подсъдимия трябва да бъде изменена в задържане под стража.", гласи решението.

Задържането на подсъдимия се налага само когато има опасност той да се укрие или да извърши друго престъпление, докато е на свобода. Според магистратите в случая с братя Галеви това не е било така.

"Не може да бъде възприета тезата, че постановяването на осъдителна присъда и налагането на ефективно наказание трябва да бъдат отчитани като нови обстоятелства, налагащи преоценка на търпяната от подсъдимия мярка за неотклонение”, се казва в решението на магистратите.

Подсъдимият продължава да се счита за невинен и по отношение на него е в сила презумпцията за невиновност. И това е така докато присъдата влезе в сила.

Към решението има три особени мнения, подписани от общо 8 съдии.