Няма пропуквания по панорамния път Варна - Балчик, който се намира в опасна близост до размърдалото се свлачище край рибарското селище в Кранево. Това показа репортерска проверка на „Народно дело“ в района на бедствието. Констатацията ни бе потвърдена от експерти от „Геозащита“ и от варненския областен управител, които определиха публикациите за разпукан асфалт като „медийни спекулации“. Неравностите и дупките по пътя са от доста време, а причините за тях трябва да се търсят в качеството на асфалтиране, категорични са експертите.

Това, че засега панорамното трасе не е пострадало от активиралите се земни маси, съвсем не означава, че то не е застрашено от свличане към морето. Тепърва предстои сезонът на интензивните валежи и снеготопенето – фактори, които будят, а не приспиват свлачищните процеси. За опасността напомня табела, поставена на границата между главния път и забранената вилна зона в местността Фара. Полицейски екип охранява подстъпа към опасния район, след като предната вечер мародери са откраднали оттам агрегат на телекомуникационна компания.

Тръгваме по черния път и след 15-20 метра се озоваваме на ръба на крайбрежния скат. На метри от него стои стилна семейна вила. Синьо-зелената й фасада сякаш отразява цветовете на красивата морска панорама, която се разкрива от това място с гледка за милиони. Източната тераса на ваканционния имот вече буквално е стигнала до ръба на ската. Още едно размърдване и вилата ще последва съдбата на злополучните постройки, завлечени от земните маси към морската бездна.

Зоната на апокалипсиса

Слизаме по пътя надолу и се отправяме на юг - към зоната на апокалипсиса, която допреди няколко дни бе затрупана от милиони кубици пръст. Аварийните екипи са проправили черен път, който води до буна, която от години се руши под напора на силните щормови нагони. Гледката напомня за лунен пейзаж, но в този момент ни опровергава древно влечуго. От отломките край пътя изскача жива костенурка, чиято черупка е спасила живота й от природното бедствие в събота. Малко преди буната се натъкваме на огромна мокра купчина от скали, обрасли с миди и водорасли.

Учен: Това е съвсем естествено

„Това, което наблюдавате, е съвсем естествено“, уверява ме възрастен мъж, който наблюдава и снима отломките. Представя се като професор Димитър Пърличев – пенсиониран учен от Института по океанология при БАН. „Силният гравитационен натиск на свличащата се земна маса, която притиска бреговата част, се предава навътре и част от морското дъно се повдига, а често излиза и над водната повърхност“, обяснява професор Пърличев. Изкачваме се на буната, която след свлачището прилича повече на вулканичен кратер, отколкото на брегозащитно съоръжение.

Трябва нова брегозащита

„Тази брегозащита е резултат от съчетаването на родната лакомия с родната простотия“, коментира професор Пърличев. Той обясни, че изграждането на буни, дамби и вълноломи по Българското Черноморие води началото си от 80-те години на миналия век и вече е доказало своята неефективност. „Нашите умни инженери и брегозащитници измислиха този тип строителство, защото то е много скъпо. А законът е такъв, че колкото повече материал хвърляш, толкова повече пари получаваш. И тук се прояви българската лакомия. Трябва да се смени системата на брегозащита“, категоричен е професорът.

От десетилетия океанологът разполага с проект за дистанционна брегозащита, но и до ден днешен никой не му обръща внимание. Става въпрос за преградни и проницаеми съоръжения, които се изграждат на 50-100-200 метра от брега – в зависимост от релефа на морското дъно. „Вълната минава в междината на тези съоръжения, при което се получава т.нар. дифракция (б.а. отклонението на вълни от праволинейното им разпространение във водното пространство), след което тя се саморазбива в малкото заливче между две такива съоръжения. Самите те трябва да са обрасли с миди и при умирането им черупчестият материал отива на брега и прави плаж. По този начин хем щяхме да защитим брега от абразия и свлачища, хем щяхме да увеличим плажната ивица“, категоричен е професорът.