Между 500 и 800 млн. лв. е сумата, на която Варна ще може да разчита през следващия програмен период за реализацията на своя Интегриран план за градско възстановяване и развитие. Става въпрос за проекти по Оперативна програма „Градско развитие“, които тепърва ще се детайлизират. До 23 септември обаче морската столица трябва да разполага с ясно дефинирани 3 зони за развитие. Предложенията за тях, които са изготвени на базата на задълбочени анализи на специалистите от фирмата-изпълнител, вчера бяха обект на обществено обсъждане. В присъствието на представители на местната власт, бизнеса и заинтересовани граждани то се състоя в пленарната зала на община Варна.

Ръководителят на проекта за изработката на интегрирания план доц. Стелиян Димитров очерта пред варненци първоначалната визия за трите зони - с потенциал за икономическо развитие, с висока обществена значимост и със социален характер.

Като ключова територия за развитието на бизнес бе набелязана Западна промишлена зона.

Там експертите виждат потенциал за концентрация на икономически дейности, инвестиционни интереси и свободни терени. Предложението за зона с висока обществена значимост се фокусира върху историческия градски център, но в широко направление от североизток на югозапад, включително и с излаз на море до 10-о място на пристанището. Тук попада и част от острова, за която специалистите виждат възможност да придобие смесени функции. Доц. Стелиян Димитров припомни, че приоритет на интегрирания план трябва да бъдат проекти, за чиято реализация не биха могли да се отпуснат средства от местната хазна. Общественозначими функции обаче ще бъдат заложени на територията на „Максуда“. Това не означава непременно, че нейните жители ще бъдат изселени. Общият устройствен план обаче отрежда тази част от Варна за смесени многофункционални дейности, изтъкна доц. Димитров. Оттук тръгва и бул. „Варна“, който е предопределен да реши комуникационните проблеми на града, уточни още ръководителят на проектантския екип. Според него очертаната зона с висока обществена значимост дава шанс да се търсят средства включително и за изграждането на това важно трасе.

Приоритетната социална зона дава шанс за благоустрояването на кварталите „Младост“ и „Владиславово“.

Сещевременно там е отчетена и концентрация на хора в неравностойно положение – критерий, на който иначе безспорно „Максуда“ отговаря в най-пълна степен. Разделена от „Младост“ и „Владиславово“ с централния гробищен парк и 2 мола, ромската махала не може да се присъедини към социалната зона, поясни още доц. Димитров.

На въпросите на граждани защо новите селищни образувания са изключени от трите зони , главният арх. Петър Йорданов обясни, че в ОУП те са дефинирани като зони със занижени показатели, така че няма да има преуплътняване на териториите им. Инвестициите там изискват отчуждавания, за което не могат да се влагат евросредства. Освен това изборът на трите зони се базира на условието колкото се може повече хора да се възползват от бъдещите проекти, уточни още арх. Йорданов. Той обаче се ангажира някои от 35-те селищни образувания да бъдат предложени на вниманието на общинските съветници. Тъкмо те трябва да се произнесат окончателно относно зоните за развитие. Това трябва да стане на предстоящата сесия, която се очаква на 19 септември. Задачата е предложенията да бъдат внесени в МРРБ на 24 септември. Експертите се надяват те да затвърдят позицията на Варна като

единствен център за растеж в рамките на Североизточна България.

Пред в. „Черно море“ те споделиха и идеята чрез Интегрирания план да се търси реализация включително и на амбицията за втори мост, алтернативен на Аспаруховия.