Новият проект на Закона за публичните финанси подчинява общинските бюджети изцяло на държавните решения и прави кметовете зависими от подписа на финансовия министър. Така на практика се слагал край на децентрализацията на местните бюджети.

Това е позицията на Националното сдружението на общините, изпратена в началото на месеца до зам. финансовия министър Владислав Горанов. Самият законопроект още не е обсъждан подробно от общинарите заради лятната ваканция, но вече е предизвикал сериозен смут в управата на организацията.

Проектът предвижда общините да нямат право да харчат пари за покриване на допълнителни разходи, ако приходите им се окажат по-големи от предварително декларираните (чл. 26,ал. 4), каза Стефан Иванов, консултант на сдружението от клуб “Икономика 2000”.

Кметът вече няма да има право и да отреже средства на държавна бюджетна организация, с която работи, ако тя е нарушила бюджетната дисциплина. Местните управници не могат да получават кредити, ако министър Симеон Дянков установи като цяло, че консолидираният дълг надвишава 60 % от Брутния вътрешен продукт. Това означава, че ако общината има нужда от заем, за да изгради някакъв обект или за съфинансиране по европейски проект, това няма да е възможно, независимо дали конкретната община е стабилна финансово или не. Така се губи целият смисъл на паричната самостоятелност на общините, а Дянков ще решава какво ще се случва в един или друг град, коментират от сдружението.

Намален е и срокът за обсъждане и приемане на местните бюджети от съветниците - от 45 дни на 20. Това ще направи обществените обсъждания формални. Кметовете няма да могат да започват и проекти, които предварително не са заявили. Например ако получат повече пари от данъци и решат да направят нова ВиК мрежа, която не са обявили в началото на годината, няма да получат разрешение. Според работния вариант на закона няма да се коментира дори изравнителната субсидия (за т.г. е около 200 млн. лв.), с която държавата накрая компенсира сметките на общините по държавните поръчки.

Кабинетът ще пропуска да взима мнението на кметовете при определяне на субсидии или политики в един или друг район. Досега имаше общи комисии и се постигаше консенсус според спецификата на региона. Например колко да бъде държавната издръжка на един ученик в даден район или заплатите на социалните работници в друг. На практика се прекратява диалогът между местната и държавната власт, твърдят експерти. През последните 20 г. това бе голямата битка на сдружението - да има децентрализация, а не всеки кмет сам да търчи между ведомствата, за да получи подпис за един или друг проект. Това “търчане” през 90-те години се придружаваше с печени агнета и дамаджани с вино, които се раздаваха из ведомствата. Битката бе спечелена и сдружението през последните години е сочено за пример в това отношение от Комитета на регионите в Брюксел.

От финансовото ведомство твърдят, че целта на промените им е да затегнат дисциплината сред кметовете. Сега те си харчели без сметка, защото знаели, че накрая държавата ще покрие дупките. Преди няколко дни министър Дянков заяви, че просрочията на общините за първите 6 месеца на тази година са 205 млн. лв. И обяви, че никой няма да получава повече от гласуваната му субсидия. Той съобщи и най-стабилните общини у нас - Бургас, Русе, Стара Загора. Както и най-слабите - Перник, Кърджали и Видин.

“Не мога да коментирам как подготвеният законопроект за публичните финанси ще ограничи правомощията на общините да се разпореждат с бюджетите си, преди да стане факт.” Това заяви кметът на Русе Пламен Стоилов (ГЕРБ). Според него законът за местното самоуправление дава достатъчно самостоятелност на общините.

Кметицата на Шабла проф. Райна Бърдарева (БСП) каза вчера по телефона, че е запозната с изискванията на Закона за публичните финанси, но отказа на този етап коментари как той ще се отрази на работата на местните администрации.

Не сме запознати с проектозакона и затова не можем да го коментираме.

Така лаконично отговори на въпросите на “Труд” за ефекта от предложения работен проект на закона за публичните финанси зам.-кметът по финасовите въпроси на Бургас Красимир Стойчев (ГЕРБ).

Този законопроект тотално нарушава диалога между общините и държавата. Предвиждат се рестрикции и ограничения за общините, заяви кметицата на Перник Росица Янакиева (БСП). Според нея се ограничават правомощията на кметовете.

Засега не мога да коментирам дали проекта на Закон за публичните финанси ще ограничи правомощията на общините, защото предстои обстойно да се запозная с предложените промени, заяви кметът на Видин Герго Гергов (БСП). Той допълни, че документът е над 80 стр. и трябва внимателно да бъде прегледан, преди да се дават мнения.

“Сефте чувам за готвените промени. Но изглежда, че страната ни все по-стремително се завръща към Татовите модели на пълната централизация”, каза зам.-кметът на Кърджали Юсеин Ахмед. Според него държавната машина ще зацикли, защото общините ще бъдат блокирани в харчовете си.