Докато цените растат, статистиката извади данни, че средно 51% от доходите на хората отиват за храна и битови сметки.

Кореспондентите на "24 часа" в Плевен, Варна и Хасково отидоха при 3 обикновени семейства от различните краища на България.

Говориха с тях за цените, за доходите, за това от какво се лишават и как свързват двата края. И за това за кои събития от новините си говорят вкъщи. Помолихме трите семейства да пресметнат семейния бюджет за месец юли - доходи и разходи.

Иван Въков от Хасково е на трудовата борса, съпругата му Мария е шивачка в местна фирма, а синът им Георги е студент.

Радостина и Митко Арабаджиеви са висшисти от Варна, синът им Мартин е почти на 4 години.

Малинка и Николай Драганови от Плевен са педагози, синът им Драгомир наесен ще бъде студент.

Иван и Мария Въкови от Хасково: Не можем да си позволим месо и пресни плодове и зеленчуци.

Семейство Въкови от Хасково са на по 55 години. Синът им Георги тази есен ще е третокурсник в Аграрния университет в Пловдив, специалност агрономство.

"Напоследък се справяме изключително трудно", признават членовете на фамилията. Мария работи като шивачка в местна фирма. Иван е на трудовата борса, но вече няма право на месечни обезщетения. Готов е да започне каквото и да е, но липсват каквито е да е позиции. Затова е принуден да живее на село и да изкарва по някой лев от собствена селскостопанска продукция. Когато обаче свърши този сезон, нещата с неговите доходи ще се влошат неимоверно.

Синът Георги също работи по време на ваканцията, но не за постоянно и къде каквото намери за минимален дневен надник.

От какво се лишават, какво не могат да си позволят

Мария: Лишаваме се почти от всичко. Най-вече от качествена храна, това е най-лошото. Вече не можем да си позволим нито месо, нито пресни плодове и зеленчуци от пазара. Всеки ден се притесняваме дали довечера ще има какво да сложим на трапезата. Не сме били в истинска отпуска отпреди 4 години, и тя тогава беше подарък. Слава богу, в домакинството не липсва нищо, последно брат ми ни подари готварска печка за моя рожден ден. Той работи в София, помага ни, иначе през зимата не можем да оцелеем.

Иван: Вече не мога да си позволя автомобила. Той хем е за ремонт, хем дори да бе изправен, цените на бензина не ми позволяват да го карам. Вижте какво става - горивата растат всеки ден нагоре и нагоре...

Георги: Мечтата ми е да имам лаптоп, това вече е необходимост. Затова работя през ваканцията, дано успея да събера пари за някоя машинка дори втора употреба.

За цените

Мария: Сами виждате, скачат не с дни, а с часове. Сега някои на сезонните продукти са още ниски, но зимата няма да ни се мисли. Следващия месец пак ни чака финансово изпитание - за Георги ще са необходими 360 лева за поредната семестриална такса.

Иван: Никой в тази държава не може да обясни защо вдигнаха тока - било заради слънчеви и вятърни централи. Не може да е вярно, лъжат ни. Или пък ако е така наистина, защо не ги спрат.

За доходите

Мария: Много са ниски, ние сме на ръба на оцеляването. Нашият шивашки бранш е в абсолютна стагнация, а знаете, че Хасково е град на шивачки. Няма друг развит отрасъл, в който мога да реша да се преквалифицирам. На 55 години съм, вече живея с мисълта за пенсия, но ако така продължава, не знам, ако остана без работа как ще се оправям. Общо взето стана така, че ние харчим много по-малко, отколкото държавата дава за издръжката на един затворник.

Иван: Липсва перспектива, че нещата ще се подобрят, иначе можем да стиснем зъби и да изчакаме примерно година. Заплатите в частния сектор не се повишавали с години, а вижте колко е инфлацията примерно за последните пет лета. Слава богу, от кооперацията на село вече дадоха някаква рента. Имаме брашно да си правим домашен хляб или да си варим каша, обещали са и олио.

За какво си говорят в къщи

Мария: Последната голяма обществена тема беше атентатът в Бургас. Не знам откъде ни дойде, защо точно в България трябваше да ударят.

Иван: Между това, което се обещава, и това, което се дава, има огромна разлика.

Всеки ден слушаме кое и как ставало все по-добро и хубаво. В същото време България загива, това е което виждам около себе си.

Георги: Това лято аз и приятелите ми основно сме коментирали олимпиадата.

Малинка и Николай Драганови от Плевен: С две учителски заплати как ще издържаме студент?

Малинка и Николай Драганови от Плевен са педагози. Тя учи децата в началните класове. Той е директор на училище в плевенско село.

Синът им Драгомир тази пролет завърши елитната математическа гимназия, кандидатства право и наесен ще бъде студент.

Две учителски заплати връзват семейния бюджет с 940 лв. месечно. Първо чистят сметките за ток, вода - топла и студена, телефони. През юли си отдъхват от парещата сметка за парното и слагат настрана 200 лв. - за топлото през зимата.

Уж икономисани, а бързо заминават - най-напред броят парите за задължителните лекарства. За двамата съпрузи струват поне 50 лв. Въпреки че са на 41 г., Драганови не влизат в магазини за дрехи и обувки. Тази година обаче обличали сина абитуриент.

През ваканцията са си позволили почивка на море. Курорта уредили с гостуване при свои роднини. Не се лишават единствено от храната. И да задържат цените, портфейлите им пак ще олекват заради трапезата. С прецизна и сложна аритметика едва удържат месечното меню на 270 лв. Родителите им помагат с екологични продукти от село.

Попитахме ги от какво се лишават.

Малинка: От всичко. Само от храната няма как.

Николай: Имаме да ремонтираме вкъщи и по колата, но отлагаме.

Малинка: Сама боядисах терасата и прозорците. Дограмата излъсках с емайллак - всичко на ръка. Майстор не е влизал и пак олекнахме покрай покупката на материалите.

За цените

- Николай: Животът поскъпва, защото става все по-европейски. Нормално е цените да се вдигат. Не ме утешава, че някъде ще ги задържат. Другаде сигурно ще ги напомпат.

За доходите

Николай: Доходите са ниски. И вълшебник да съм, пак не мога да разделя 940 лева между 3-ма големи хора с потребности във всяка сфера. Като в народната мъдрост 10 пъти меря, но няма откъде да отрежа. И по-рано съм повтарял, че учителската заплата е колкото на чистачка в София.

За какво си говорят вкъщи

Николай: Досега не давахме за образование и частни уроци на сина. Сега ще ни се стоварят много грижи накуп - ще издържаме студент. Вероятно ще се наложи да теглим кредит. Как ще оцелеем - само около този въпрос се въртят приказките у дома.

Радостина и Митко Арабаджиеви от Варна: Каквото на олимпиадата, такова и в държавата

Радостина и Митко Арабаджиеви са семейство от Варна. Малкият им син Мартин е почти на 4 години.

Не могат да си позволят екскурзии извън града и чужбина, както и дрехи освен най-необходимото за детето. Не могат да излизат и по ресторанти, позволяват си само 2-3 пъти в месеца да седнат на кафе извън дома.

"Не знам докога цените ще продължават да растат, а доходите - да намаляват. Добре, че съм началник сам на себе си и се справям с положението", казва Митко Арабаджиев. "С приятели направихме магазин за авточасти, вложихме пари, работим много. Само така се справяме някак си със ситуацията. Честно казано, не виждам как нещата ще се оправят в държавата и хората ще могат да разполагат с някой лев, да се поотпуснат малко."

За какво си говорите вкъщи, питаме младото семейство.

"За олимпиадата - нашите много се изложиха този път. Два медала са малко, късметът като че ли изневери на някои състезатели. Малшанс за нашата скромна държава. Убеден съм, че на Станка Златева, Йордан Йовчев и на волейболистите не им достигна шанс. Те могат много повече и ние се надявахме да ни зарадват поне с един златен медал. Но - каквото е на олимпиадата, такова е в държавата, да не се чудим."