Цифрите и фактите показват, че твърденията за умишлено водене на БДЖ към фалит са политическа импровизация и търсят извличане на политически дивиденти по един доста непочтен начин. Това каза в интервю за Агенция „Фокус” председателят на Борда на директорите на „Холдинг БДЖ” Владимир Владимиров. Той припомни, че обвиненията към ръководството на БДЖ идват от двама транспортни министри в предишни правителства – Петър Мутафчиев и Николай Василев, както и от синдикалиста Петър Бунев и от Симеон Ананиев - бивш директор в железниците.

Според Владимиров цифрите ясно показват как се управляват железниците сега. „Загубата на БДЖ през 2009 г. е 70 млн. лв., през 2010 г. е 46 млн. лв., през 2011 г. е 40 млн. лв. За първите шест месеца на 2012 г. загубата на БДЖ е само 9 млн. лв., при положение, че за същия период в предходната година е 22 млн. лв. Задлъжнялостта на БДЖ за 2009 г. беше 825 млн. лв., за 2012 г. е 740 млн. лв. Показателят за производителност на едно лице от БДЖ се е повишил с 29% за периода от 2009 г. досега. Показателят за производителност на един локомотив се е повишил с 15%. Показателят за производителност на един вагон се е повишил с 10%. Освен това, рентабилността на влаковете само за последните 6 месеца се е повишила с 6%. Всичките тези цифри показват точно обратната тенденция – не към фалит, а към спасяване на дружеството. Всички тези постижения и реформи, които сме направили в БДЖ са без един допълнителен лев от държавата и без нито един лев заем”, заяви Владимир Владимиров.

По думите му причина за големите проблеми на БДЖ е това, че от 2005 г. до 2009 г. задлъжнялостта на дружеството се е увеличила от 417 млн. лв. на 825 млн. лв. Само за този период задълженията към банки нарастват от 166 млн. лв. на 572 млн. лв., което е увеличение с 405 млн. лв. „Това се допълва от факта, че за периода от 2005 г. до 2009 г. „БДЖ – Пътнически превози” е недокомпенсирано с 200 млн. лв., които държавата е трябвало да даде на дружеството, но по неизвестни причини не ги е предоставила. Това е продължение на една политика, която е започнала още от 2002 г., защото недокомпенсирането на БДЖ за периода 2002 г. – 2005 г. е 100 млн. лв., а задълженията от 2002 г. до 2005 г. са се увеличили от 196 млн. лв. на 417 млн. лв. Нещо повече, увеличаването на задлъжнялостта с 629 млн. лв. за периода 2002 – 2009 г. е гарнирана с огромна перманентна оперативна загуба. Виждате каква политика се е провеждала за период от 8 години и в каква посока води тя”, посочи Владимиров.

Заемите, които са се взимали преди 2009 г., са твърде неизгодни за БДЖ

Това каза още председателят на Борда на директорите на „Холдинг БДЖ” Владимир Владимиров. Той обясни, че при втория облигационен заем от 235 млн. лв. само 40 млн. лв., или 17% от него, са използвани за инвестиции. Всички останали средства са използвани за погасяване на стари задължения. „Същото е и със заемите по „Еврофима”, които са използвани за разплащане отново на стари задължения, т.е. те не са използвани целево за инвестициите, за които са били предназначени. Като добавя към това и факта, че със заеми са купувани и вагоните от „Арвекс” – прословутата сделка, по която сега се води съдебен процес, и пътнически рециклирани вагони, произведени през 70-те години, някои от тях никога не пристигнали в България, вече започва все по-ясно да се разбира за какво става въпрос. Към всичко това може да се добави и фактът, че при влизането на страната ни в Европейския съюз регламентите на Съюза позволяват държавата да опрости задълженията на БДЖ, натрупани преди членството, и да ги поеме върху себе си. Тогава е имало възможност държавата да опрости на БДЖ задължения в размер на 353 млн. лв. – нещо, което Петър Мутафчиев не е направил. Ако тогава това е било направено, сега изобщо нямаше да говорим за проблеми, свързани с платежоспособността на дружеството. Освен това - и наличието на една изключително порочна организационна структура с излишни компании, със сложни разчети между дружествата, което води до факта, че практически до реформите, които ние предприехме, няма две действително съществуващи компании – „Пътнически превози” и „Товарни превози”, а просто „две кутийки”, които нямат свои собствени активи, нямат пълен контрол върху разходите, които правят. Всичко това е един допълнителен принос към тежкото състояние, до което е доведено БДЖ”, коментира Владимиров.

„Визията за развитие на БДЖ за периода 2007 г. – 2017 г.”, с която г-н Мутафчиев толкова се хвали, е съставена само от общи формулировки. В нея няма нито дума за натрупаните по негово време, а и преди това, задължения на БДЖ. Във въпросната „Визия за развитие на БДЖ” се говори само за субсидията на „Пътнически превози” и капиталовите трансфери и няма нито ред за реформи. Сякаш г-н Мутафчиев си представя, че държавата ще изсипе просто ей така милиарди в БДЖ”, каза още Владимиров.