Мира Радева каза наскоро, че българските протестни движения, за разлика от по-големите си европейски и световни събратя като например “Окупирай “Уолстрийт”, успяват да покажат значително по-висока ефективност. Фактите потвърждават наблюдението. В последната година протестиращите в България успяха да постигнат оттегляне на подписа на страната от АСТА, забрана на проучването и добива на шистов газ, отмяна на спорни поправки в закона за горите, които позволяват строителство в планините.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Тези дни беше постигната и една локална победа – забрана за влизане на автомобили в Морската градина във Варна, макар и, както я прилага кметът Кирил Йорданов, тя да е частична и половинчата.

Без АСТА, за чиято отмяна имаше и институционална подкрепа, например Европейският парламент и правителствата на водещи в ЕС държави се обявиха против споразумението, всички други постижения на българските протестиращи са природозащитни.

Това много прилича на началото на българските протести от есента на 1989 година; и те бяха екологични и събираха една дълго потискана енергия, но малцина и тогава, и сега бяха наистина отдадени на защитата на природата. Повечето просто бяха срещу властта, което се видя и малко по-късно, когато защитата на Места, Струма и Рила остана далеч назад дори и в програмата на Зелената партия и по-късно на произлязлата от нея Консервативна екологична партия, впрочем, произвела политици като Филип Димитров, Христо Бисеров и Светлана Дянкова (коя пък беше?!).

Така беше и с тазгодишните протести на Орлов мост: имаше една група наистина запалени планинари, но повечето не разбираха за какво става дума. Те протестираха преди всичко срещу властта, но не само срещу конкретната власт, а срещу политическата класа изобщо; за тези млади (предимно) хора разлика между основните политически партии практически няма.

А протестите са екологични, понеже това е удобно: никой няма да осъди и да се противопостави на загриженост за природата.

Това е простата истина: ние обичаме природата, но повече мразим властта.

Както и да го въртим, имаме обективна даденост: що се отнася до природата, България е съхранено кътче от рая. Що се отнася до битовата осигуреност и доходите, сме далеч от европейските стандарти. И по-близо до други, неевропейски.

Криво или право, хората винят за това състояние управляващата класа. Но понеже, освен че мразим властта, ние и се страхуваме от нея, а пък и се надяваме нещо да ни даде, не искаме да протестираме директно срещу нея. И затова го маскираме като екологичен протест. Благородно, възвишено и климатично.

Но всъщност ние природа си имаме. Нямаме си други неща.

Ама това е друг разговор. Ще си го говорим след изборите догодина. Който е жив.