Ниската избирателна активност помогна на румънския президент Траян Бъсеску да оцелее след референдума за свалянето му от власт.

Ниската избирателна активност помогна на румънския президент Траян Бъсеску да оцелее след референдума за свалянето му от власт.

Резултатите от вота на румънците показват, че избирателната активност е била едва 45,92 на сто. Според данни на Централното избирателно бюро на Румъния на референдума са гласували по-малко от половината от близо 18 308 612 румънски граждани, имащи право на глас. Това означава, че вотът ще бъде обявен за невалиден тъй като според закона участието трябва да е над 50 на сто от регистрираните избиратели, за да признае Конституционният съд за валиден резултатът от референдума. Анкета на изхода на изборните секции показа, че огромно мнозинство от далите гласа си румънци - близо 87 на сто, са се обявили за сваляне от власт на президента.

Парламентът на страната вече замрази правомощията на Траян Бъсеску след обвиненията на предвожданото от премиера Виктор Понта лявоцентристко правителство. Според тях държавният глава е надхвърлил правомощията си и се меси в правителствените дела - нещо, което Бъсеску категорично отхвърля и призоваваше да се бойкотира всенародното допитване. Волята на милиони избиратели не може да бъде пренебрегвана, обяви румънският премиер Виктор Понта, намеквайки че ще продължи борбата. Според Бъсеску обаче е бил отхвърлен опит за държавен преврат.