Българският дипломат Иван Станчов е наричан „аристократът на Варна”. Той е роден на 1 април 1929 г. в София. Син е на Иван Станчов (1897-1972) и Керълайн Марион Мичел. Дядо му Димитър Станчов (1863-1940) е бил също дипломат и политик.

През 1943 г. семейството му емигрира в Съединените американски щати, а от 1971 г. живее във Великобритания. От 1991 до 1994 г. е посланик на България в Лондон, а през 1994-1995 е министър на външните работи в служебното правителство на Ренета Инджова.

Последните седмици името му нашумя отново, след като се включи в протеста в защита на варненската Морска градина. Фейсбук буквално се наводни от негови снимки и възхищението на хиляди хора.

Иван Станчов - откровено пред Дарик за мотивите си да протестира, както и за надеждите му за Варна.

Как решихте да се включите в протеста за защита на Морската градина?

Аз видях, че гражданите на Варна се събуждат, че искат справедливост. Това ми хареса и рекох да им помогна.

Чувствате ли се флагман на този протест? Фейсбук се наводни с ваши снимки, хората повярваха на протеста благодарение и на това, че се появихте.

Фейсбук в такава ситуация може да помогне.

Флагман е голяма дума. Аз се надявам, че си гледам работата тук. Имам много хубава градина, това е градината на баща ми, на майка ми, отсреща е градината на дядо... Когато се върнах преди двадесет и няколко години, всичко това беше опустяло, но полека-лека се превърна в нещо много красиво.

Съжалявате ли, че се върнахте в България?

Никак.

Въпреки това, което се случва напоследък?

Аз съм оптимист, върнах се като оптимист, оставам оптимист, макар че има много работа, но се върнах да помогна. Съжалявам, че партията, с която започнах – СДС, не можа да направи това, за което ние имахме надежда. Но надеждата е едно, а свършената работа – съвсем друго. Тука има огромни проблеми, които полека трябва да се оправят. Това са все пак 50 години от една система, която срути България.

Виждам, че продължавате да работите за каузата на Морската градина. Не се ли чувствате все пак победител в някаква степен?

Победител? Не, Не. Човек е победител, когато е достигнал целта, която си е поставил.

А вашата цел каква е? Как точно ще я формулирате?

Граждани на Варна търсят нещо. От време на време не е ясно изказано, но има неща, които са станали и не са справедливи – като строежите в морската градина, които още продължават. Има тук строежи съвсем близо. Големи къщи, за които човек се пита: Защо? Как е станало? Кметът казва, че има забрана... Е, като има забрана, как?!

Кметът потърси ли Ви за мнение? Особено тези последни седмици.

Кой? Господин Йорданов? Ние се познаваме. Малко се шегуваме от време на време дали съм гласувал за него или не, но това е деликатно и не се говори публично. Аз го разбирам, той има сложна работа. Има много интереси от различни посоки и мисля, че това кресло трябва да е доста тежко. Но... той си го избра. Като избираш нещо, си има последици. Хората ще кажат: ти си виновен... Макар че според него Иван Костов е виновен – каза го публично онзи ден.

Аз не атакувам кмета, но съм казвал, казах го и вчера на областния управител, че според мен този проблем не е само на Варна, а и на държавата и няма да позволя сеч на този скат. Преди две седмици се извърши сеч, която е не само на ската, но е и на площ, която е наша собственост. За мен това е безобразие! Казах го на кмета, той каза, че това е незаконно, веднага се обади на някого, на другия ден получих писмо от г-н Бакалов (Стойчо Бакалов – б.ред.), в което пише, че не е имало сеч, а са кастрени храсти. Идете и вижте... Даже дървата не можеш да видиш вече, защото те си ги взеха, което също е кражба. И това е незаконно. Пъновете са там, виждат се, но дървата изчезнаха.

Каква територия като размер ваша собственост е засегната?

Не мога да Ви кажа с точност, но те са влезли и унищожили 50-60 кв.м. – точно където са искали да вкарат машините, за да ровят горната част на ската.

Протестите в защита на Морската градина тръгнаха вяло, с изключение на последния, на който се появихте Вие. Той като че ли беше камъчето, което преобърна колата и промениха ОУП на Варна. Но Вие не сте доволен все още...

Аз не мога да кажа, че съм доволен, защото аз не съм виждал този план. Изведнъж ми казват, че тука вместо военен музей ще има лъвове и мечки, което малко ме чуди. Как така, ние всички подписахме ли? Вие попитахте ли хората, които живеят тука, дали искат лъвове или вълци? Моите кучета ще лаят цяла нощ...

Г-н Гуцанов казва, че от години говорил за Салтанат... И сега много се радвал... И аз много се радвам за него... Но аз не съм видял резултат. Не съм видял нищо. Аз не съм архитект, но да се говори за Салтанат, при положение че не му знаем границите... Какво ще стане от юридическа гледна точка? Кое е частно, кое не, магазини, кооперации, хотели... Какво ще стане? Това е доста интересно за адвокатите.

И все пак? Разшириха прословутото историческо ядро на градината, казват, че няма да се строи почти до Евксиноград...

Кметът го казва от години. Но до нас има една огромна жълта къща, аз й казвам Партенон. Собственикът й живее в Истамбул. Кой позволи това нещо? И това на една алея, която свързваше Карин дом с автобусната спирка. Карин дом беше изолиран, но направихме една пътека. Преди това бабите и майките обикаляха целия район, за да стигнат до дома. Там кметът ни помогна и аз му благодарих.

И все пак тази къща е факт.

Тази къща е абсурд. Кметът каза, че в Морска градина няма да има огради. Видяхте ли желязната ограда? Висока е. Аз съм висок, но не мога да прескоча.

Но в момента моят проблем е с господин Областния и с неговия шеф Бойко Борисов, защото, според мен, това нещо идва отдалеч. Някой е решил преди няколко години да позволи нещо, за което аз се питам законно ли е или не.

Какво, според Вас, трябва да се случи с вече построените имоти в забранената отскоро за строителство Морска градина?

Първото, което е много важно, е частната собственост. Ако човек има собственост и тя е регистрирана от много години, това е частно. Аз се радвам, че ми я върнаха и това тук е един рай. Ако тази собственост е построена нелегално, тя не би трябвало да е частна, защото не би трябвало да съществува. Трябва юридически да се установи чии собствености са законни.

А какво да правят онези хора, които не са съгласни пък с така приетия ОУП? Тези в Долна Трака и Горчивата чешма например?

Ако те имат юридически ясен документ за собственост, трябва да направят жалби. Адвокатите ще печелят много от това, тъй като там всичко е частно.

А частните парцели в Морската градина? Те са частни все пак, да не бъдат ли застроявани?

За мен е малко деликатно, защото ми казват, че съм в Морската градина, но градината по времето на дядо ми беше до дерето (Шокъровия канал). Това не беше част от градината. Хубаво е, че се направи по-голяма, макар че тя не е стопанисвана. Тази част до нас има много боклук. Дърветата са диви, тревата е дива... Аз бих искал да е красива, но тя трябва да се поддържа.

По-скоро Ви питам дали да се разрешава на собственици на парцели в историческото ядро да строят в бъдеще?

Все едно да строиш в центъра на Варна където искаш. Не може. Има исторически здания, позволяват се високи строежи, а не трябва да ги има. Частният имот си е частен имот, аз уважавам това нещо, но трябва да знаеш къде можеш да строиш, колко етажа, колко квадратни метра...

Вие с една група варненци продължавате да работите. Срещу какво? Срещу построяването на Алея Първа ли?

Не, аз нямам нищо общо с Алея Първа. Имам едно писмо от Данчо Симеонов, в което той ми нарежда – на мен, г-н Станчов, че ще реже дърветата по ската. Аз съм тотално против. Попитах го дали ще ме приеме, той каза: „Да, ще Ви приема.” Но първо ще се видя с президента Плевнелиев и тогава ще отида да се видя с областния. Но това нещо идва от държавната политика, от София. За жалост, ние все още сме много централизирани, това е резултат от 50 години държавна централизация. Но ако Алея Първа е измислена от някого централно, то тя не е грешка на някой тук.

А самата Алея Първа грешка ли е според Вас?

Да. Аз мисля, че е грешка, защото нашето крайбрежие е богатство на всички варненци и няма как това да се превърне в някакъв Лас Вегас или не знам какво. Варна не е Лас Вегас. И не би трябвало дори да се мисли за Лас Вегас. Аз съм бил там. Ужасно е. Големи пари – да, но ужасно.

Може би трябва да се иска вот на всички варненци. Какво искат те? Трябва да е ясно.

Има и такова мнение, че тази част на брега трябва да се попдържа...

Брегът трябва да се поддържа, алеята трябва да е достъпна за всички. В момета тя е опасна. Това за мен не е идеално.

Ние имаме предимство в тази страна – дърветата отиват до брега, което е много рядко. Отиваш във Франция – Марсилия, Кан... Там няма пясък, има камъни и ти продават едни дюшеци, за да си легнеш на плажа. Тук имаме пясък. Слава Богу, в Евксиноград още се поддържа, но в Златни пясъци всичко е развалено. Останали са ни само няколко зелени места по брега. Нашият бряг тук е едно от тях.Аз се боря то да остане за всички нас. Не само за мен.

За мен това е един рай. Аз съм израснал тук. Майка ми и баща ми казваха: „Като си свършиш работата, можеш да отидеш долу да плуваш.” Каква беше тогава работата – да събереш една кошница домати или грозде. Свършвах работата и опа! Долу в морето. Ей това е рай. Искам същото за всички деца тук. Това са моите спомени. И аз се върнах след 47 години на място, което обожавам.

За Карин дом

Работи от 16 години. През това време оттук са минали 1600 деца и двойно повече родители. Проблемът на децата с увреждания е проблем на родителите. Огромен проблем. И като бях днес на басейна гледам две деца с парализа, които не се движат нормално. Изведнъж във водата те стават живи. Това е страхотно. Вече години живея тук и работя с тях, но всеки път се чудя – как е възможно това? Една вода така да преобрази един човек! Невероятно!

Какво очаквате от президента Плевнелиев след срещата си с него?

Очаквам от него, от г-жа Павлова и от г-н Симеонов справедливост за всички варненци. Само това. Те не могат да направят всичко, има грешки от миналото, аз не знам дали е законна или не Алея Първа, защото не съм адвокат. Това не е моят проблем. Моят проблем е гражданите на Варна да имат справедливост.