ЕК обмисля нови изисквания към страните-членки на Общността, така че пътните такси да не дискриминират чуждестранните шофьори, които само преминават през територията на дадена държава. Обмисля се винетките във всички страни, в които има такива такси, да бъдат събирани на основата на изминатото разстояние, а не според досегашния принцип за срочност. Според Брюксел този вариант на пътните такси в ЕС е по-справедлив и по-ясен по отношение на цената, отколкото срочните винетки.

Еврокомисарят по транспорта Сийм Калас изтъкна на специална пресконференция, че години наред схемите за пътни такси за частните автомобили са били повод за многобройни жалби. През 1996 г. Австрия трябваше да промени своята схема за винетки, след като ЕК постанови, че предлаганата единствено годишна такса е несправедлива спрямо чуждестранните шофьори. През 2008 г. започна и процедура за нарушение срещу Словения, която предлагаше единствено шестмесечни винетки. Тогава властите в Словения въведоха седмични такси.

„Французите или британците трябва да могат да пътуват през Словения или Белгия, както пътуват гражданите на тези страни. Пътните такси трябва да бъдат прозрачни и справедливи за всички”, заяви пред журналисти Калас.

Засега само 7 държави в ЕС - Австрия, България, Чехия, Унгария, Румъния, Словакия и Словения, имат времеви винетки за личните автомобили. Белгия, Холандия и Дания работят по въвеждането на подобна схема.

Комисията все пак дава избор на всяка държава от ЕС да решава дали желае да въведе пътни такси, за кои превозни средства и как да събират тези средства. Към момента някои страни са избрали да използват система за таксуване за изминато разстояние (т. нар. тол такси), а някои ползват срочни винетки. Има и страни, които не събират никакви такси, както например Германия и Белгия.

ЕК обаче настоява за "приемливо съотношение" на средни дневни цени, които преминаващите шофьори заплащат (ползвайки най-краткия възможен срок на винетките, например седмична) в сравнение с местните шофьори, които ползват най-дългосрочните винетки като годишните.

Според сега съществуващите схеми, средната дневна цена за преминаващите туристи, е между 2,5 и 8,2 пъти цената, която заплащат местните шофьори. Това според Брюксел може да се разглежда като горна допустима граница.