65 грама тежи хекът. Това не е вкусната риба, която ви сервират в ресторанта пържена, а малка цветна топчица, пълна със зърна - пластмаса, ориз, пшеница, леща и дори пясък. Известна е у нас и с рождените си английските имена footbag или hacky. И дори да ги чувате за първи път, няма как да не познавате новата забава на тийнейджърите.

Подредени в кръг, те подритват шареното топче, ловко го приземяват или направо от въздуха го запращат към някой от играчите. Днес хекът е на мода. Той достойно конкурира някогашната игра на народна топка, ръбче, дама или виртуозното скачане на ластик, опънат между краката на двама играчи. Целият клас брои “ема-ема -еса-са-еса-са-пипи-я” , а момчета и момичета мятат високо коси и крака, прескачайки, настъпвайки ластика като изпълняват сложни фигури във въздуха

Същите умения, ако не е по-акробатични, иска и хекът. Той печели популярност с безспорните си предимства - може да се играе и с двама, и с 10, и повече души. Може и да се забавляваш сам в укротяване на топчето на върха на обувката, ритайки го с пръсти или петата. И дори плетеното кълбо да се насочи към лицето и гърдите, пъргаво да се отдръпнеш и да го посрещнеш с крак. Такива са правилата - единствено краката участват. Топката не бива да падне на земята, но и не бива да се докосва и с ръце.

Тук идва и хазартният момент. Който не успее и я изтърве, изгаря. Така един по един по-неумелите излизат от играта, докато кръгът се стопи.

Накрая остава един, който печели овации.

Майсторите имат ентусиазирана публика и могат да демонстрират висш пилотаж. Докато посрещат хека, правят ефектни трикове - на един крак с висок ритник, превъртане и атрактивна акробатика. И то без да нарушават равновесието си демонстрират бърза реакция, чевръсти крака, възможности на фантазията.

Контактът с топчето е само с крака, единият винаги го прикрепя при изпълнение на фигурите. Триковете комбинират различни елементи, които напомнят дори фигурно пързаляне. Топчето се вдига от земята с крак, за да се изхвърли високо във въздуха или да се поеме със сплетени глезени. Има всевъзможни варианти, родени от фантазията и възможностите. Така хекът отваря врата за новаторство и авторство на сложни трикове.

Играта става особено популярна днес, защото не иска особена организация, умения, специална екипировка или скъпи обувки.

Слагаш топката в джоба и си готов. Може да риташ навсякъде - в двора на училището, в парка, на улицата - само няколко метра площ.

И започваш веднага, не е нужно да се учиш. С времето обаче уменията се увеличават, учат се и нови трикове.

Годината е 1972-а. Млад американец обикаля из двора на къщата в Орегон и се опитва да раздвижи схванатия си крак. Джон Сталбъргър е претърпял операция на коляното и се движи трудно. Заедно с приятеля си Майк Маршал измислят игра - малка плетена топка, която пълнят с царевица. Тя е не лети надалеч, пада тежко, а майсторството е да се контролира само с крак,

дори и да се насочи към главата или гърдите. Ритането не иска особено усилие, но е свързано с добра координация, а раздвижването е гарантирано.

Така се ражда нов спорт, който те наричат Hacking the sack (ритане на торбичка), а самата топчицата - footbag. По-късно двете думи се интегрират и спортът е регистриран като Hacky Sack. Маршал умира твърде млад - на 28-годишна възраст получава инфаркт. Така Сталбъргър сам основава National Hacky Sack Assotion. Това е стартът. Играта забавлява не само американците, но лесно прескача океана и става популярна в Европа и Азия.