Шопската салата е рожба на ранния социализъм, вкусната мешаница от домати, краставици, чушки, лук и сирене е единствената оцеляла от написаните в края на 50-те години на миналия век 5 - 6 рецепти, с които да впечатляваме чужденците, дошли у нас на море. По онова време водещи готвачи на „Балкантурист” измислили също така добруджанска салата, македонска салата и още няколко подобни, чиито имена са свързани с различни региони. Оказва се, че само шопската оцелява, защото съчетанието на вкусовете е изключително добро

Чужденците знаят само шопската салата, понеже имаше червени рецептурници, по които работехме преди 1989 г., казва Борислав Иванов, председател на контролния съвет на „Евро-Ток”. Това обаче позволи да загубим като държава чистите си храни и традициите в кулинарията, констатира известният готвач, който повече от 10 години е работил в странство. Там са знаели за прекрасните български гласове, за хората и ръчениците и дори за шарените ни чинии, но пълни със „сиво” ядене, от което не остава никакъв спомен.

В старата българска кухня не е имало салати, това, което ядат сега хората, е било нещо нечувано за прадедите ни, каза Мария Маркова от Института за етнология и фолклористика с етнографски музей при БАН. По нашите земи има само едно подобие на салата, което представлява смачкан лук със сол, който е полят с оцет. Това се е предлагало предимно в Пловдивско и се е наричало сала. Добруджа пък е една от малкото области у нас, където слагат на трапезата си много зеленчуци. Планинската храна е била много бедна, там са наблягали на диворастящи плодове и хляб. В традицията на българина изобщо не съществува идеята да се храни за удоволствие, каза още Маркова. Мръвките са се ядели само консервирани, и то предимно сушени. Прясното месо пък е било истински лукс, разказа експертката, която е автор на огромен труд за традиционното хранене на българите. Особено добре са проучени у нас храните в 9 региона – Добруджа, Капанския, Северозападна България, Софийско, Пиринско, Пловдивско, Родопи, Странджа-Сакар.

В България ще започне национално кулинарно изследване като целта е да се обособят кулинарни региони и така да се запазят българските традиции в приготвянето на храна, съобщиха от „Евро-Ток”. Организаторите се надяват по този начин не само да запазят традициите и рецептите, но и да се съживи производството на български плодове, зеленчуци и животни, без които е немислимо да има оригинални национални ястия. За да бъде картината пълна, ще се направи и кулинарна карта, която може да е пътеводител за туристите. Нашите обредни храни са още по-интересни, защото в тях са запазени технологии, които са свързани дори с предхристиянското население по нашите земи, казват още експертите.