Официално уловените в българската територия на Черно море рапани са около 3100 тона. Цифрите съобщи за Дарик Варна Митко Вълков, експерт „Рибарство и контрол” в ИАРА. Той уточни, че рапаните са на второ място по улов в страната ни след цацата. Според Вълков този факт е достатъчно красноречив за това, че бизнесът с рапани е доходоносен. Той обаче не се ангажира с конкретни данни за цената на атрактивния морски артикул. По думите на Вълков, посочените данни са за уловени само чрез законния метод количества.

Траленето е абсолютно забранено от закона, категоричен беше Митко Вълков. Дълбоководното тралене нанася непоправими щети на екосистемата и унищожава подводните планини, които са местообиталища на уникални растителни и животински видове. Разрешени от закона за улов на рапани са само два метода – водолазния и чрез пелагичен трал, уточни експертът пред Дарик. При пелагичното тралене не се уврежда дъното на морето, затова то се допуска.

На въпрос на Дарик дали все пак се практикува траленето, въпреки забраната му, Вълков коментира, че „по същия начин не може да се отрече, че се кара с превишена скорост по магистралата.”

По неофициална информация, килограм хубави рапани се изкупува на цена от 0,90 до 1,20 лв, а малките вървят по около 0,50лв. Деликатесът се изнася предимно за Япония и Южна Корея, но не е ясно на каква цена върви там и колко печелят износителите.

Рапаните бързо унищожават мидените полета в плитките места на шелфа. Ако хищникът оцелее от лапите на водолазите, става много умен, когато порасне. Заравя се на дъното в пясъка, може да стигне дълбочина и до 2 метра, изчаква студените температури да отминат, и после се впуска в лов.

До 90-те години уловът на рапани се извършваше предимно чрез гмуркане. По-късно рапани започнаха да се вадят и чрез тралене. От няколко години специалисти и Асоциацията на производителите на рибни продукти настояват да се търси спешен вариант за разрешаване на дънното тралене за улов на рапани в определени контролирани райони от морското дъно, тъй като през последните години популацията на морския хищник се е увеличила многократно. Те искат да се обособи определена зона за дънно тралиране и драгиране, в която да се експериментира с различни риболовни уреди, използвани в страни от ЕС. Водолазният способ е твърде трудоемък и изключително рисков за здравето. С него може да се слиза до дълбочина най-много 12-15 метра.