Военнослужещите в България в края на 2014 година ще бъдат малко над 25 000 човека. Това съобщи президентът на страната и върховен главнокомандващ Росен Плевнелиев, след разширеното заседание на Съвета по отбрана, към министъра на отбраната.

Плевнелиев изтъкна, че армията е успяла да се разплати по голяма част от сделките от миналото за фрегати, хеликоптери и самолети. Той уточни, че задълженията са паднали от 572 милиона лева в края на 2009 година до 112 милиона лева в края на 2011 година

По думите му това е много устойчиво добро ниво, от което може да се стартира с допълнителни и нови инвестиции: „Работим по темата за нови, многоцелеви изтребители. За ново въоръжение като ракети, които да бъдат на въоръжение на нашите фрегати", добави Плевнелиев.

Той похвали военното министерство, че успяло "драматично да подобри" финансовото си положение и коментира, че държавата е малко длъжник на Министерство на отбраната, тъй като за страните от НАТО за отбрана се отделя средно по 1,5 % от БВП, а в България сме под този процент. „Днес заявих своята подкрепа, че финансово-икономическата криза не трябва да се превръща в криза на отбраната и сигурността", подчерта Плевнелиев.

След това добави: „Когато има тежки моменти - да, ще режем, но не с оглед заплаха за стабилността и сигурността на гражданите. А когато дойдат по-добри времена, ще трябва да компенсираме за достигане до стандартните 1,5 %".

По въпроса дали би допуснал промени в Бялата книга, Плевнелиев заяви категорично: "Бялата книга и планът за развитие не са под угроза и ще се спазват".

В отговор на журналистически въпрос дали знае колко танка има българската армия, президентът каза, че знае не само това, а и колко фрегати има, колко са били в края на 2011 и колко ще бъдат в края на 2012.

Върховният главнокомандващ изказа благодарност към военните, че те са първите, които са си направили план и стратегия до 2020 година и ги следват: „На мен тепърва ми предстои да направя това с много други институции, което Министерството на отбраната са направили - план и стратегическа визия", добави Плевнелиев.

Той заяви, че Президентството и Министерството на отбраната ще работят заедно, ще съгласуват приоритетите и позициите си, „така че, когато съберем цялото царско войнство - генералите и Националния съвет по отбрана, да имаме ясна визия какво искаме да направим през 2012 година", добави Плевнелиев.

Той подчерта още, че целите са ясни и реформите са разписани в Бялата книга и в плана за действие.

Помолен да коментира докладът на ЕК за сектора „Правосъдие и вътрешен ред", държавният глава съобщи, че ще инициира срещи в Президентството по тази тема.

Той изрази неодобрение, че в България се гледа на докладите от Брюксел от доклад на доклад и подчерта, че те са, за да ни посочат дали прогресираме към дългосрочната цел: „Дългосрочната цел на България е да си реформираме системата за правораздаване, така че да отпадне Механизмът за координация и контрол", изтъкна Плевнелиев. Според него това е екшън планът, който той очаква от институциите и, че затова ще направи поредица от срещи.

Според Плевнелиев трябва да направим екшън план как да приключим до края на 2013 година реформите и да излезем с достойнство от механизма за наблюдение. По думите на президента този Механизъм поражда порой обяснения кой е виновен и за какво е виновен: „За мен това не е важно. Важно е как да си свършим стратегическите реформи, с които сме се ангажирали пред партньорите в Брюксел", заяви държавния глава.

Той подчерта, че това иска да види като екшън план. Държавният глава каза, че вече е разговарял с правосъдния министър и с главния прокурор и повтори, че очаква конкретни разписани действия, за да може България да приключи голямата си цел.