Сървайвър и изпитания за пътниците предлагат родните железници. Поредният пример за това е едно пътуване от Горна Оряховица за Варна в един от най-студените дни на тази зима. Мястото е бързият влак София – Варна, денят - 31 януари, времето между 18,10 и 21,00 часа. Железничарският сървайвър започна още на жп гарата в Горна Оряховица, когато стана ясно, че влакът, пътуващ от София за морската столица се движи с 40 минути закъснение.

И действително нищо драматично не би имало в 40-те минути закъснение, ако не бе дребната и досадна подробност, че пътниците трябваше да ги прекарат в студената чакалня на гарата, в която температурата бе близка до тази на въздуха навън. А около 18 ч бе малко над минус 7-8 градуса и живакът застрашително падаше с всяка измината минута. Машинистите на влака за Варна се постараха максимално точно да спазят обявеното закъснение от 40 минути и влакът не се появи на гарата и минута по-рано. След няколкоминутен престой композицията потегли за морската столица. Вагоните бяха студени, по вътрешната страна на прозорците в коридора имаше дебел замръзнал лед, а за капак едната от външните врати на вагона така и не искаше да се затвори и всичкият сняг отвън нахлуваше на талази. От прозорците на купетата духаше като от вентилатор. След половин час пътуване в студа, малко преди Стражица, машинистите все пак се смилиха и пуснаха парното. Но само за 10-15 минути. След това отново врътнаха кранчето и пътниците бяха принудени да пътуват в студа чак до Варна. Половин час преди пристигането в морската столица в купетата отново стана топло за десетина минути

Така за малко повече от три часа, в най-студената зимна нощ, при температура на въздуха навън над минус 10-12 градуса, във вагоните на този бърз влак имаше парно отопление за не повече от половин час. А и малкото топъл въздух, който успя да се събере, за секунди излетя през неуплътнените прозорци и врати.

Един от пътниците, възрастен мъж, който очевидно редовно ползваше услугите на БДЖ, единствен беше подготвен за ситуацията. Без да се смути, той измъкна от раницата си дебела плетена фланела, шал, съветска рунтава шапка ушанка и се омота в тях така, че отвън останаха само очите и устата му. След това измъкна от раницата двулитрова бутилка с червено домашно вино и така, екипиран и подготвен, прекара следващите три часа пийвайки и замезвайки с нещо, което тайничко вадеше от вътрешния джоб на якето си и след това прибираше обратно вътре. Останалите пътници в купето брояха глътките на дядото и тайничко се надяваха да им предложи да се посгреят и те.

Докато мъжката половина все пак се опитваше стоически да понася студа, то една от пътничките накрая не издържа и се разплака. Момичето бе от Варна, студентка в Свищов. Около обяд хванала влака от Свищов, но на гара Левски направили голямо закъснение и го изтървала. След четирите часа в Левски, студентката бе принудена да прекара и около два часа на гарата в Горна Оряховица. Тя стоически бе издържала и 40-те минути закъснение. Мразовитото купе и липсата на парно обаче вече я бяха довършили

Тя се кълнеше, че повече няма да иска да види влак и на снимка, да не говорим някога да се качи да пътува с него. Малко преди Варна парното неочаквано отново бе пуснато за малко и след това спряно. „Правят го, за да се застраховат. Ако случайно някой от нас сега се оплаче на гарата и дойдат да проверят, ще намерят вагоните сравнително топли. А това, че сме си платили билетите и сме мръзнали като кучета три часа, никого не интересува. Причината да пътуваме на студа е ясна за всекиго. Машинистите крадат гориво като разпрани и го продават, затова правят и икономии от парното”, философски обясни дядото с бутилката, който преди Варна вече почти беше успял да я опразни.

Впрочем ако се съди по разговорите, които студентката водеше по телефона с колегите си, пътуващи с други влакове за различни части на България, положението и там не бе по-розово – закъснения, мръсотия, разбити вагони, липса на парно и кучешки студ.