Внезапно, спешно, загадъчно, шистово тайнствено - само някои от определенията в София за предстоящата визита на Хилари Клинтън. Какви дертове карат администрацията на Обама да се сети, че България е на картата на Европа? Отговори на този въпрос търсят журналистите на Дойче Веле.

От 2008 година, когато бившият държавен секретар Кондолиза Райс посети България, нито един от най-висшите представители на американската власт не се е мяркал в София. За администрацията на Обама може да се каже, че досега едва ли не заобикаляше София. Вицепрезидентът Джоузеф Байдън посети всички съседни на България страни, някои - като Румъния - по два пъти; президентът Обама беше къде ли не в Европа, вкл. в Турция, а Хилари Клинтън от заемането на поста си до този момент е прелетяла над 610 000 мили (980 хил. километра) и е посетила куп държави в Източна Европа и Централна Азия.

Мнозина в България може и да не са забелязали американското отсъствие - къде поради кризата, къде поради честите изказвания на американския посланик по всички български политически въпроси, или пък просто поради вторачването на българската публика в собствения й пъп. Но всички забелязват прекъсването на отсъствието, а мнозина вече му приписват почти фантастични причини.

Предположенията са много. Една споделяна от повечето български медии база за разсъждения е, че посещението било “внезапно”. Тази “внезапност” разбира се внушава спешност и тайна цел, свързана с американските интереси и зловещи намерения. Като например, че пристигането на Клинтън е свързано с едва ли не предстоящ удар срещу Иран. Значи ще искат американците въздушен коридор.

Пропуска се напълно фактът, че посещението не е спонтанно, нито “внезапно”, и не е инициирано от САЩ. То става по покана на външния министър на България Николай Младенов и е постигнато с продължително мрънкане и дърпане на пешове от страна на България. Посланикът на страната в САЩ Елена Поптодорова каза за Дойче веле следното: “За това посещение разговаряме от есента на миналата година, то е резултат от целенасочени усилия от българска страна да осъществим едно посещение на държавния секретар у нас.”

Друго твърдение е, че Хилари идва в България заради шистовия газ. Нереалистично е да се мисли, че в разговорите в София няма да стане дума за шистовия газ, но е комично да се вярва, че премеждията на Шеврон в България са “предизвикали” цяло високо посещение и едва ли не конспирация с участието на американския държавен секретар.

Друго слабо кореспондиращо с реалността убеждение на българските медии е, че ще се обсъжда отпадането на американските визи за български граждани. Едноминутно “обсъждане” наистина може и да има, София сигурно няма да разочарова гражданите си и ще спомене визите, но и двете страни знаят, че това е без каквото и да било практическо значение: въпросът не е в ръцете на държавната администрация на САЩ, а и няма да получи никакво внимание в годината на президентски избори.

В търсенето на скрити и сензационни причини за “внезапното” посещение на Хилари Клинтън в София се пропускат напълно теми като регионалната сигурност и потенциално много голямата тема за Западните Балкани, а също и потенциално много значителната роля, която САЩ виждат за България в плановете си за региона. Много сигнали от Вашингтон през последните няколко години говорят, че тъкмо това може да се очаква – но само по себе си това също не е причина за посещението.

“Фактът, че няма друго двустранно посещение в друга държава извън участието на Клинтън в конференцията по сигурността в Мюнхен, сам по себе си е знак. Това е търсено от американската страна, за да се отдадат необходимите уважение и тежест на съюзническите отношения между България и САЩ. Така е и казано от американската страна, че подходът към това посещение е именно такъв”, казва посланик Поптодорова.

Администрацията на Барак Обама направи промени в политиката си спрямо Източна Европа, които не са официални, но имат ефект на практическо ниво. Например промените в плановете за разполагането на противоракетната отбрана – САЩ пресяха партньорите за това начинание и България не беше сред избраниците. Какви са причините - няма значение. Обикновено те не са емоционални, а прагматични. Но така или иначе България прекара известно време, събирайки прах на полицата за неизползвани приятелства. Това никога не е приятно.

Администрацията на Обама ще направи още промени, също по съвършено прагматични съображения – като съкращаването на военния бюджет. В този момент никой не знае къде и какво точно ще бъде орязано от американското военно присъствие в Европа - България не прави изключение. Съкращаване или затваряне на американските бази на нейна територия в тази ситуация не може да се изключи, още повече че договорът е за 10 години с право на прекратяване от всяка от страните с едногодишно предизвестие. Дори мисълта за таква възможност сигурно е доста неприятна.

Но независимо от всички минали и вероятни бъдещи промени, Вашингтон далеч не се е отказал от приятелите и съюзниците си в Източна Европа, а България съвсем не е най-незначителният от тях. След дългото отсъствие България се нуждае от малко внимание и присъствие. В този смисъл самият факт, че Клинтън идва на посещение, е по-важен от неговите цели. Посещението всъщност е целта, то трябва да послужи като мехлем за стари и нови огорчения. И за тази цел Америка изпраща най-видната си дама.