Президентът Плевнелиев още не е встъпил в длъжност, ама атаките срещу него започнаха. Най-напред още на клетвената церемония депутати от “Атака” стояха 45 минути с плакати “Избран с измама”, а след това в коментарите на първата му реч като държавен глава опозицията, а и някои свободни наблюдатели се постараха в намирането на теле под вола.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Това, което заяви новият президент на България в програмната си реч в четвъртък, може би не блести с оригиналност, но има в него честни признания, без замъглявания – например, че България остава най-бедната страна в Европа и че това трябва да се промени.

Това е напредък, понеже повечето български властници предпочитат да акцентират върху стабилност, бюджетен дефицит, финансова дисциплина и други такива.

Опозицията обаче не се хвана за това признание (а можеше да се очаква), но не се хвана, понеже и тя има принос в бедняшката репутация. И не върви някак си.

Вместо това опозиционните лидери туриха акцента върху това, че речта на Плевнелиев била програмна, ама по отивала на глава на изпълнителната власт, отколкото на президент. Мартин Димитров посъветва новия държавен глава да се еманципира от премиера, а Антон Кутев от БСП направо каза, че той, за да реализира обявените намерения, ще е най-добре да работи за формирането на служебно правителство. Станишев също не остана назад и едва ли не провидя в Плевнелиев един бъдещ съюзник в общата борба срещу ГЕРБ.

Някои наблюдатели пък решиха, че е най-важното да изтъкнат, че президентът е демонстрирал неопитност, речта му е била разхвърляна и тук-там е направил някои технически грешки. Чунким Първанов като беше опитен и мазно-мазно говореше, цъфнахме и вързахме.

Всичко дотук е не само несериозно и не отива на политически сили и анализатори с претенции, но е и нецивилизовано. Най-нормалното е в деня на клетвата си президентът, който и да е той, да получи поздравления и пожелания за успех и така е ставало в България дори в дни на доста по-агресивно политическо противостоене.

Вярно е, че Росен Плевнелиев е първият президент на България, който беше избран с под 2 милиона гласа, социологическите проучвания показват, че доверието и недоверието към него са изравнени (по 45 %), но също така е вярно, че той трябва да има шанс да докаже – както на тези, които гласуваха за него, така и на онези, които имат резерви – че ще може да води България.

И това е толкова елементарно подразбиращо се, че даже е обидно да бъде обяснявано.

Ама на, налага се.