Напусна ни писателят Цончо Родев

(09.06.1926 г. – 27.12.2011 г.)

В културата на всеки народ има личности, чието присъствие бележи диря у поколенията, отраснали с вълнуващото им художествено наследство. Цончо Родев бе сред неколцината български писатели, които пресътворяваха с майсторство, автентичност на щриха и емоционално себеотдаване духовния свят на човека и сюблимните мигове в националното битие.

Толкова по-дълбока скръб облъхва сърцата ни на сливенци, припознали в трилогията му „Тътени”, „Бурята” и „И стана ден” „историописа” на своето минало и героичните борби на родния край. Своебразен продължител на делото на д-р Симеон Табаков, книгите на Ц. Родев го наредиха до видните личности в „града на войводите”, приел го за един от родните си синове. Разказваческият му дар и изследователски порив - да дълбае дълги години в недрата на историята, движещите сили и личностите й, го превърнаха в „художествен летописец” на България. От признателен Сливен му бяха въздадени най-високите награди: поклон в сърцата на читателите, званието „почетен гражданин” и знак „за граждански принос”, отличията на името на д-р Иван Селимински (за проучване на историческото наследство) и Добри Чинтулов.

Защото писателят имаше съзнание за темата и призванието си и ги следваше с мъдростта и търпението на ваятел: през нелеките години от Пътя си и в днешните времена на дистанциране на някои кръгове от националните ценности, в дните на явно отродителство и отричане от патриотичния порив. Със стоицизъм и висок дух Ц. Родев изстрада своята и национална Голгота на син, чийто баща е покосен по деветосептемврийските събития и от решенията на Народния съд.

Той намери достойните си изяви в сферата на литературната дейност, загубил възможност за дълги години да практикува професията си на юрист. Отдаде своя щрих и принос в българската проза и романа, създал творби в този жанр на историческа тематика, както и запомнящи се приключенски и в областта на фантастиката романи и повести за юноши. Поколения българи са отрасли с героите му от „Черният конник”, „Съкровището на Лизимах”, „Светослав Тертер”, „Наричаха ме Желязната ръка”, „Мечът на непримиримите”, „Отмъстителят” и др.

На 30 декември 2011 г., в софийската църква „Света София”, в 12 часа читателите ще сведат чела пред художествените светове на Цончо Родев... Усещането на сливенци е като у осиротели хора...

Поклон пред паметта му!