В началото на 2011 г. белгийската група за храни "Делез груп" (Delhaize Group) придоби изцяло сръбската "Делта Макси Груп" (Delta Maxi Group) за 932.5 млн. евро заедно с нетни дългове за приблизително 300 млн. евро. В България “Делта Макси Груп” притежаваше веригата за хранителни магазини “Пикадили”, които вече ще бъдат белгийска собственост.

ГЕОРГИ ДАСКАЛОВ

Ние, българите, често сме се съизмервали със сърбите, както и те с нас. Това съизмерване е понякога злобно и завистливо, понякога иронично и добродушно, но почти винаги ни помага да установим къде сме: държавите ни са почти еднакви (вече) по територия и население, манталитетът е сходен, имаме много общо като проблеми и ежедневни ядове.

Сърбите обаче, макар засега да остават извън Европейския съюз, винаги са претендирали, че са по-западна нация от българите. Не само в географски смисъл, което си е така, но и в цивилизационен.

Дали това е така, е спорно, но е факт, че сърбите някак си по-успешно строят капитализма в сравнение с България. Сделката за “Делта Макси Груп”, която надхвърля 1 милиард евро и то по време на криза е относително хубава илюстрация. Това е компания, създадена след 1989 година, собственост на един от най-богатите сърби, Мирослав Мишкович. И той успява да вземе за нея толкова пари, колкото в България никой не е взел за нито едно предприятие – било то построено през социализма, било в по-нови дни.

Най-скъпото нещо например, създадено в България и от българи, е една телевизия в почти монополно положение, продадена двойно по-евтино, отколкото тази сръбска верига за хранителни стоки – за около 600 милиона евро.

Част от обяснението защо сме такива и защо живеем, както живеем, е може би в това сравнение. За вече 22 години свободна пазарна икономика българският бизнес не успява да създаде продукти, които да са конвертируеми в достатъчна степен. Да са направени така, че да издържат на свободна конкуренция, да печелят добре, да създават добавена стойност и работни места, и, когато се наложи, ако се наложи – да бъдат продадени на добра цена.

Ето и още едно сръбско-българско сравнение. Неотдавна Сърбия обяви приватизацията на “Телеком Сърбия”, сръбското БТК. Явиха се “Дойче телеком”, “Франс телеком” и “Телеком Австрия”. Накрая останаха австрийците. Те даваха 1,1 милиарда евро, сърбите искаха 1,4 и не продадоха.

И е криза. В България в далеч по-добри финансови времена взехме за БТК около 250 милиона евро и тогавашните продавачи смятаха това за успех.

Може да си мислим за сърбите каквото си искаме, но ще е добре, ако поне малко се поучим от тях. Има на какво.