През последните 8 години интересът към специалността "Психология" се е увеличил, като най-изразен е през последните 5 години, в които непрекъснато расте броят на кандидатите, посочили специалността като първо желание. Това каза за БТА доц. Людмила Андреева, ръководител на катедрата по Обща, експериментална и генетична психология към Философския факултет в СУ "Св. Климент Охридски". "От създаването си специалност "Психология" се е радвала на постоянен интерес на мотивирани и качествени кандидат-студенти.

Модата в образованието не е от вчера и отразява като огледало потребностите на времето. В първите години на прехода специалността "право" става толкова актуална, че почти няма ВУЗ, който да не я предлага. В резултат сега е пълно с юристи, които не упражняват професията си и се реализират в съвсем други сфери. Впоследствие кривата на най-желаните от студентите специалности преминава последователно през "Икономика", "Връзки с обществеността", "Бизнес администрация", а в последно време и "Психология".

Според доц. Андреева съществена причина за популярността на психологията сред кандидат-студентите са лични проблеми или трудности в семействата им, които младите хора се надяват да разберат и да си обяснят.

Въпреки че повечето студенти имат предварителната нагласа, че желаят да се реализират кариерно в областта на психологията, един на всеки трима не е категоричен в коя подобласт би искал да работи. Специалността нашумя и сред редиците на манекенките, което е барометър за модата на деня, но по думите на Людмила Андреева броят на тези, които са били повлияни в избора си от престижа на психологията в настоящия момент остава относително малък. "Доказателство за това е, че досега не сме имали случай на студент, пожелал да бъде прехвърлен в друга специалност след завършване на първи курс", казва тя.

Традиционно желанието на студентите да се реализират в дадена подобласт на психологията се променя в хода на следването. Наблюденията на доцент Андреева са, че голяма част от тях (процентът варира през годините - тази година е бил 43) започват обучението си с намерението да специализират клинична и консултативна психология. В процеса на съзряване, придобиване на специализирани познания и ориентация в пазара на труда първоначалните идеи обикновено се ревизират.

За студентите един от най-съществените мотиви при избора на магистратура след завършването на бакалавърска степен по психология, е чисто икономически, казва доц. Андреева. По думите й на него се дължи относителният отлив на интерес към клиничната и консултативната психология в полза на трудовата и организационната.

Не е тайна, че съществува разминаване между желанията на студентите, реалностите на пазара на труда и нуждите на държавата, отбелязва Андреева. Докато доста млади хора мечтаят за частна практика като психотерапевти, много училища изпитват глад за добре подготвени специалисти за длъжността педагогически съветник. Преподавателката си обяснява този феномен до известна степен с нормативната уредба за финансирането на училищата и делегираните бюджети: обикновено щатът на психолога в училище е първият, който се съкращава, за да се правят икономии от заплати.

Данни от националната рейтингова класация на Министерство на образованието, младежта и науката показват, че най-добра реализация по специалността психология имат студентите от Бургаския университет "Проф.д-р Асен Златаров" и от Шуменския университет. Доц. Андреева намира за куриозен факта, че възпитаниците на СУ се нареждат едва на трето място по реализация след тези два университета, които дори нямат акредитация за подготовка на психологически кадри от Националната агенция по оценяване и акредитация.

Като друг тревожен момент тя посочва това, че работодателите не проявяват особено силен интерес към завършилите психология - по скала от 0 до 100, изразяваща предпочитанията на работодателите към дадена специалност, оценките на всички ВУЗ-ове за специалност "Психология" са в диапазона от 1 до 3.

Означава ли това, че трудовият пазар вече е пренаситен с психолози, както това някога се случи със завършилите право?

"Тази опасност е много реална", смята доц. Андреева. В момента шест ВУЗ-а имат акредитация за подготовка на психологически кадри на трите образователни нива във висшето образование. По нейно мнение това е процес, върху който не може да се влияе и който е под властта на външни фактори: университет, държава, пазар на труда, икономическа ситуация, възможности на кандидат-студентите да продължат обучението си в чужбина.